Плевнелиев: Да си беден и да си последен не е диагноза за България

 „Да си беден и да си последен не е диагноза за България, а показва, че можем да вървим само напред и да изпреварваме другите. Това е моментно състояние, което категорично може да бъде променено с общи усилия и с правилни политики“.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който откри в София деветото издание на Националния иновационен форум на тема „Иновации и секторна конкурентоспособност“. Дискусията е организирана от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Европейската мрежа в подкрепа на бизнеса.

Плевнелиев призова дебатът за приоритетите на България до 2020 г. в следващата програмна рамка на Европейския съюз да приключи до три месеца – „с цифри, факти и отговорни за тяхното изпълнение“. Именно иновациите са приоритетът, чрез който могат да бъдат решени основните проблеми на страната ни, свързани с ниските доходи, негативната демографска картина, ниската конкурентоспособност, коментира държавният глава.

Росен Плевнелиев беше категоричен, че докато не бъде преодоляна бюрокрацията, неефективността и непредсказуемостта на публичните институции, както и корупционната среда, не може да се очаква сериозна позитивна промяна и развитие. Президентът даде за пример електронното правителство, като важна предпоставка за бързо подобряване на бизнес средата.

За 15 години в изграждането на все още неработещо електронно правителство са инвестирани близо 450 млн. лева,

каза Росен Плевнелиев и припомни, че преди шест месеца беше приет Национален интегриран план за въвеждане на електронното правителство със срокове, отговорници и бюджет. Този план обаче не се изпълнява.

Като друг основен проблем пред конкурентоспособността на страната ни президентът отбеляза, че много от стратегическите документи и политики на България не са координирани, не са интегрирани и нямат ясен фокус. Затова е необходим конструктивен дебат по националната иновационна стратегическа рамка и за подкрепата на различните иновационни екосистеми. Това трябва да се случи със съвместните усилия на държавата, на учените и на предприемачите.

Росен Плевнелиев отново апелира за определянето на

няколко ясни приоритети,

които страната ни да изпълнява ефективно, и беше категоричен за необходимостта от създаването на Национален иновационен борд, като важен механизъм за координация и за диалог. Основните иноватори са предприемачите, студентите и университетите и те трябва да излязат от ролята си на странични консултанти и да станат водещи по отношение на иновационните екосистеми в България, призова още държавният глава.

Росен Плевнелиев изрази притеснение от липсата на информация за реализацията на втория етап от изграждането на първата иновационна екосистема в България – „София тех парк“. Президентът заяви, че ще бъде сериозна грешка, ако проектът, финансиран до момента с 50 млн. евро от ЕС, остане само на първия си етап на реализация. През 2012 г. имаше дебат за създаването на иновационни екосистеми в областта на земеделието и производството на храни с център в Пловдив, както и в сектора на енергетиката и енергийната ефективност с център в Габрово. „Днес не чувам дебати по тази тема и няма да скрия притеснението си, че много често подменяме стратегическите си приоритети, не сме постоянни и това ни води до бедност“, коментира президентът. Като пример за подмяна на приоритетите държавният глава посочи енергийна ефективност, която е в подкрепа на малките и средни предприятия, създава предпоставки за иновации и ще доведе до спестяването на милиарди от изграждането на нови ядрени мощности.

„Трябва да инвестираме в иновативно развитие и да използваме, а не да източваме, ограничените ни ресурси. Имаме възможност с малко да постигнем много, имаме талант за това, но е важно как да насочим инструментите на държавата, за да може този талант да се реализира“, коментира още държавният глава.

В рамките на Националния иновационен форум президентът Росен Плевнелиев връчи призовете на отличените в традиционния национален конкурс за иновативно предприятие на годината. Тази година български форми бяха отличени в категориите „Качество на живот“, „Пазарно лидерство“, „Иновационен център“, „Зелена иновация“, „Устойчиво иновативно поведение“, „Социално-икономическо въздействие“ и „Иновативно новостартирало предприятие“.