Христо Иванов: Партиите - великани изчезнаха от политическата сцена, останаха средни по размер политически сили

“Трябва ни политическа сила, която да дефинира дългосрочните цели на обществото за неговата внимателна, умерена, нереволюционна модернизация и адаптация къмизключително сложната геополитическа ситуация в света. Трябва ни политическа сила,която отстоява десните ценности.” Това заяви в интервю за “Дарик радио” лидерът на
“Да, България” и съпредседател на “Демократична България” Христо Иванов.

Той уточни, че това по никакъв начин не поставя под съмнение подкрепата заправителството и партньорството с “Продължаваме Промяната”, а отговаря нанеобходимостта от по-дългосрочни визии на “Демократична България”.

“Трябва ни политически субект, който дългосрочно може да налага приоритети.“Демократична България” трябва да се върнем към първостепенната си задача дапредставляваме десните хора, от център-дясна позиция”, каза Иванов. И аргументиратова и с нуждата от легитимация на политическите позиции в една нова политическасреда, в която вече няма партии-великани и никой не може да претендира за цялатавласт, а е необходимо политическо договаряне. “За да се нормализира средата на договаряне, много е важно политическите формации да имат големи разкази. Защото
повече не можеш да се легитимираш само с искането на цялата власт, това трябва да става през големи разкази, за да бъде устойчив моделът. Това е шанс за нормализация”, каза Иванов.

По думите му, хората са свикнали изборите да бъдат спечелени от една партия, а това винаги е водело до концентрация на политическа власт, която се превръща в безконтролна финансова, икономическа и репресивна власт чрез организирана злоупотреба в задкулисието извън публичните институции. Партиите великани обаче вече са изчезнали и българската политическа система се фрактурира до максимум средни по размер политически формации.

“А това означава невъзможност за тропане по масата и до нуждата да се разговаря. Това води до фрустрация - обществото очаква някой да управлява, а ние трябва ежедневно да обясняваме, че имаме 60 гласа. Премиерът не може вече да е цар, да командва всичко от джипката. Той не може да смени министър, но и никой не може. Всички партийни ядра и фенски маси ежедневно казват помежду си - абе вземете и направете еди какво си. И в края на ежеседмичния цикъл на драмата осъзнаваме, че няма накъде да ходим и тихичко започваме да поизстиваме. Не можеш да вземаш еднолично решения с 60 гласа, това ражда фрустрация”, обясни Иванов.

Според него преходът от политиката на червените линии и на кандидатирането на политическите сили в ролята на гиганти към култура на договаряне е бавен, но конструктивен процес. “Ако успеем да легитимираме политическото договаряне и го направим устойчиво, това ще е най-голямата свобода. Видяхме го на местните избори - практически в нито един голям областен град няма общински съвет, доминиран от една политическа сила. И трябва да се договаряш. Това е най-голямата гаранция, че няма да го има стария модел. Ние имахме идеята, че ще сме авангарда на разграждането му, но не се получи. И се отнасям с известна благодарност към гражданите, защото разбират,
че целта не е била “моделът Борисов” да стане “моделът Иванов”, а да няма модел.

Но фрустрацията може да роди нова вълна на търсене на спасител и се боя, че тя няма да е в демократична посока. Затова трябва да изградим култура на разговор и договаряне”, каза Иванов.

Според съпредседателя на ДБ не е вярно, че Делян Пеевски иззема ролята на премиера и акад. Денков успешно се справя с трудната си задача да балансира една невъзможна конструкция, която трябва да произвежда резултати. “Всички, които сме на политическата сцена, трябва да бъдем оценявани не по шума, който вдигаме, а по това до каква степен сме част от решението, а не от проблема. Основната ни задача е да сме много обрани, много внимателни, за да не се превърнем в част от проблема - иначе обществото няма да ни го прости. Затова рядко говоря, защото трябва да сме обрани”, каза Христо Иванов.

И добави по-колоритни щрихи към тезата си: “Много е изкушаващо да кажеш - правителството е толкова слабо, аз мога да го бутна и всеки започва да клати лодката, с претенцията - следователно силата е при мен. Нищо подобно, всеки може да унищожи правителството, но тогава ще понесе тежки вреди. Ако искаш да извлечеш дивидент, трябва да покажеш, че правителството зависи от теб и за да го им, трябва да го укрепваш. Идва време да си седнем на задниците, малко да помълчим и да започнем да се държим по-конструктивно.”

По повод промените в конституцията, засягащи служебното правителство, Иванов каза, че след проведените досега експертно-политически дебати се стига до разбирането за промени с две задачи. Първата е да се ограничи възможността на президента да взема еднолично решения, защото това противоречи на идеята на българския републикански конституционен модел. Затова служебният премиер трябва да престане да бъде функция на еднолично решение на президента. Втората цел е да бъде ограничен обхватът на задачите, с които може да се занимава служебния кабинет - “като съседа, на който давате ключа докато сте в отпуска, за да дава храна на кучето и да полива цветята”.