20 г. от атентата в Кербала: Чужди офицери признали, че българските военни са най-добрите

„Не съжалявам, че отидох в Ирак след взрива на нашата база „Индия”. Това заяви доц. Дончо Дончев – военен лекар в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS, който доброволно заминава с втория български контингент в Ирак. Той не планирал участието в подобна операция, но след атентата на 27 декември 2003 г. и множеството откази на наши бойци да отидат, доц. Дончев се кандидатирал доброволно. Думите му са по повод 20 г. след атентата върху нашата база.

Вторият ни контингент участваше в реални бойни действия – въстание срещу кметството на Кербала, разказаха военният лекар и старши националният командир. „Нашият контингент беше единственият, който отбраняваше Сити хол и с героизма си увлякоха и иракските сили за сигурност, които се създаваха тогава”, каза Дончев. Той обясни, че чуждите военни в другите градове са се затворили в лагерите си. „Благодарение на смелостта на българските войници разбрах, че сме най-добри като войници. Нашето поведение беше прието с такъв възторг в щаба, бяха се събрали офицери, които коментираха колко лоша е дисциплината на иракските войници. Един от офицерите каза: „дисциплината и на българските войници не е на ниво, но това са най-добрите войници на света”.

Според полк. Христо Христов, зам.-командир на тогавашната многонационална дивизия и старши национален командир, е имало много желаещи да заминат с втория батальон, но след атентата мнозина от записалите се са се отказали. 81 рапорта за отказ са подадени само до обяд в деня след атентата. Сред тях бил и загиналият в четвъртия ни контингент в Ирак боец Гърди Гърдев, който мотивирал отказа си с това, че майка му е тежко болна и няма да успее да го дочака.

По думите на полк. Христов българските войници от първия миг до последния ден не са отдръпнали нито крачка назад от отбраната на кметството на Кербала. Заради това въстаниците не са превзели сградата. Малко по-късно в Полша излиза филм, който приписва заслугите на българските бойци на полските военни. По онова време нашият батальон беше под полско командване.

„Сред основните изводи от тази операция е: „тръгнеш ли на мироопазваща, готви се за мироналагаща операция”. Тази мисия е показала, че България е достойна за член на НАТО”, обясни полк. Христов.