Средното образование трябва да дава и професия

Идеята за приложението на дуалната система в образованието у нас, при която се предвижда едновременно да се учи и да се придобиват професионални умения, се посреща с огромно одобрение както от обществото, така и от учениците. Против тази идея се обявяват едва 8% от пълнолетните и 12% от гимназистите. За това говорят резултатите от две изследвания на агенция „Медиана“ през ноември и декември – едното сред пълнолетни граждани, а другото сред ученици от горния курс на общообразователни училища. Изследванията са проведени по поръчка на евродепутата Ивайло Калфин и делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

Какво представлява дуалната система

- Професионално обучение, алтернативно на професионалната гимназия;

- Учебното време е разделено между усвояването на професия във фирма и на общообразователни и специални предмети в училище;

- Обучаваните усвояват професия реално работейки във фирма;

- Имат договор и получават възнаграждение;

- Двете страни не са обвързани след края на обучението (от 2 до 3,5 години);

- След обучението получават сертификат за квалифициран специалист в съответната професия.

Защо резултатите са такива? Къде е логиката на тези резултати?

Българската образователна система не успява да задържи голяма част от децата и младежите в училище.

България е в челната десетка на страните, в които младежите напускат училище преди завършване на средно образование. Отпадането от училище преди завършването на средно образование, очевидно не е специфичен български проблем.

България, обаче, е на първо място по ранно напускане на образователната система (14.3 години при младежите без средно образование – при 17.3 години средно за ЕС – 27 страни).

Международните сравнителни данни показват, че европейските образователни системи успяват да задържат младите европейци  значително по-дълго в училище. Очевидно е, че междинните образователни, професионални и квалификационни степени – между „основно” и „средно” – както и широкият спектър на форми и програми на обучение имат съществена роля в това отношение.

Средното „общо” образование у нас не предлага професионална квалификация (професия) на завършващите. Съответно неговият смисъл се изчерпва изцяло с получаването на диплом и продължаване на образованието във ВУЗ. В средните общообразователни училища учат половината от младите хора в страната.

Голяма част от децата и младежите в страната – тези, които не възнамеряват да следват висше образование - след завършване на основно образование се изправят пред избора: Да продължат до 19-ата си годишнина престоя си в училище (за да получат бележка, но не и професия), или да прекъснат образованието си. Значителна част от тези млади хора прекъсват. 

Идеята, че петте години, прекарани в средното образование дават само сертификат за образователна степен, но не и някаква професионална квалификация изглежда непродуктивна и безсмислена както за пълнолетното население, така и за голямата част от учениците. Дори тези от тях, които възнамеряват да следват, считат, че е добре „средното образование” да дава и професионална квалификация.

Над 90 % от пълнолетните смятат, че средното образование трябва да дава и професионална квалификация (професия) на завършващите.

Сред гимназистите нагласите са същите - 88 % от изследваните  смятат, че лично за тях би било добре, ако завършвайки средно образование вече имат занаят.

Общественото мнение, в случая, отразява реалната практика. Показателно е, че при завършилите средно образование с професионална квалификация, продължителната безработица е почти два пъти по-кратка, отколкото при тези без професионална квалификация (1 година и 5 месеца при първите срeщу 2 години и 5 месеца при хората без професионална квалификация).   

На този фон идеята за дуалното образование (съвместяване на стажуване, работа и учене) се посреща с голямо одобрение както сред пълнолетните, така и сред учащите в средните общообразователни училища.

Идеята, заложена в концепцията за дуалното обучение - че младият човек реално работи преди навършване на 18 години - не се посреща негативно от обществото и учащите се. Нещо повече! Силно рестриктивните ограничения за работа на младите хора преди 18 г. се преценяват като ненужни и дори вредни за тяхното развитие – както от обществото като цяло, така и сред обектите на тази „свръх протекция” - учениците. 

На практика, голяма част от учащите се в горния курс на средните общообразователни училища реално работят – на постоянна или временна заетост. Това, обаче, става почти изцяло нерегламентирано, без трудови договори, в сферата на „сивата икономика”. Това е и причината международните сравнителни данни да показват, че България е на последно място (ЕС – 27 страни) по временна заетост на младите хора между 15-24 години.  

Реално значителна част от младите хора в средните общообразователни училища са „открили” дуалното образование. Над 19 % от младите хора в 12 клас реално работят, а формално са ученици (като процентът на работещите ученици нараства значимо от 10-ти към 12-ти клас). Можем да кажем, че става дума за спонтанно, неформално, нерегламентирано приложение на „дуалната образователна система”.  

Негативният момент е в нерегламентираността на тази система. Училищата лъжат, че провеждат нормално обучение, учениците лъжат, че са ученици, няма договори и осигуровки, няма реален образователен и квалификационен процес за реално работещите младежи.