Сметките за ток са като китайски йероглифи в очите на хората

Сметката за консумирана електроенергия трябва да е разбираема за гражданите. В момента на тях сметките за ток са им неясни като китайски йероглифи. Още като европейски комисар по защита на потребителите, лидерът на ДБГ Меглена Кунева въведе в ЕС като добра практика единната сметка за ток и повече от 14 страни членки на Съюза я приложиха, за  разлика от България, където еднинната сметка не се възприе от регулатора. Това заяви шефът на икономическия екип на „Движение България на гражданите“ Бисер Манолов по бТВ. 

Европа иска пълно разделение между производител, разпространител и  продавач на дребно на ток, каза икономическият експерт и подчерта, че  всички правителства до момента са работили на принципа на монополизма и в държавата се толерират и държавните, и частните монополи. Правителствата са свързани с монополите по начина, по който провеждат политиките си, заяви Бисер Манолов и подчерта като негативна практика държавата да извършва интервенции в процеса на ценообразуването.

В  момента сметките за ток на българите уж се намалявали, но за сметка на държавна намеса в икономиката, посочи той и обясни, че е недопустимо със закон държавата да се бърка в свободния енергиен пазар. Той каза, че търсейки социален ефект, цените на тока за домакинствата са два пъти по-ниски от тези за бизнеса и това вмешателство на държавата не е социална политика, за каквато се представя, а чист популизъм. 

В енергийната система има диспропорции, които се получават в резултат на редица причини, сред които са стихийното лицензиране вкл. във ВЕИ-сектора, партийните назначения, некачественото „нагаждане“ и  изпълнение на европейските политики, заяви Манолов.

Продължава практиката правителствата да сменят енергийните шефове на паритен принцип, а за шест месеца беше сменен три пъти шефът на ДКВР. Когато правителството се намесва в икономиката с цел създаване на  монополи, хората трябва да знаят, че ако монополите са частни, печелят прекомерно на гърба на крайния потребител, а когато са държавни, създават дефицити, обясни Манолов и допълни, че в крайна сметка  гражданите плащат цената. 

ЕС дава пари енергийните системи на страните членки да се свържат в обща отворена система на конкурентен принцип, заяви Бисер Манолов, като за  България коментира, че има тесни, непублични интереси да продължава кашата в енергетиката. 

Икономиката ни е високо енергоемка в Европа, заяви той и показа данни на Световната банка, според които до края на миналата 2013 г. дефицитът в НЕК е трябвало да бъде 1,2 млрд. лева. Вместо това обаче, по данните на икономическия министър Стойнев, внесени в Народното събрание, дълговете на НЕК са достигнали 2,3 млрд. лв. Прогнозите са до 2030 г. дефицитът да стигне до 20 млрд. лева, цитира Манолов данните на Световната банка. НЕК е търговско дружество, но България може да се лиши от БЕХ и да бъде укрепен свободният пазар на електроенергия у нас, предложи Манолов.