20 септември 1918 г. България моли за примирие

На 20 септември 1918 година 1918 г. – .Българското правителство приема австро-унгарското предложение от 14 септември за общо примирие.

До това се стига, след като напрежението в армията и възникналия бунт, правителството в София вместо да нареди на ген. Владимир Вазов да продължи към Солун, решава да поиска преговори за примирие с Антантата.

Примирието, което България сключва в Солун на 29 септември 1918 г., е в сила до подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Според него България се задължава да изтегли, разоръжи и демобилизира войските си, с изключение на три дивизии и четири конни полка. Антантата получава правото да задържи в плен 100-хилядна българска армия на запад от Скопския меридиан, да установи контрол върху българските комуникации и частично да окупира страната, отбелязва отдел "Справочна" на БТА.

България приключва битката при Дойран на 19 септември 1918 г. по време на Първата световна война с успех. Войските на Антантата, които започват акцията, губят около 47 000 английски войници и 20 000 гръцки войници. От българските войски са убити по-малко от 500 войници, отбелязва редакция "Справочна информация".

Ден по-рано – на 18 септември 1918 г. войските на Антантата (военно-политическия блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и други държави, оформен през 1904-1907 г.) предприемат настъпление против българските войски на Южния фронт по време на Първата световна война. Антантата решава чрез два пробива – на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при езерото Дойран, българската армия в Македония да бъде ликвидирана.

При Добро поле французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран. Там обаче ситуацията е различна.
Край Дойран са струпани четири английски, две гръцки и една френска дивизия с главнокомандващ ген. Милн срещу 9-а Плевенска дивизия, начело с ген. Владимир Вазов. Дванадесетте други български дивизии са разположени на 600-километровия фронт от Бяло море до Албания. Съотношението на силите е 7:1 в полза на Антантата.

Атаката по българските позиции при Дойран започва още на 16 септември с 350 000 снаряда (артилерийскa подготовка), но благодарение на изградените от ген. Владимир Вазов укрепления са убити само девет и са ранени 40 души. На 18 септември 1918 г. войските на Антантата настъпват, решени да приключат бързо с военната операция при Дойран. Българската войска отговаря със своите 220 оръдия, 400 минохвъргачки, 440 картечници и 30 000 български пушки. Ден по-късно битката приключва с поражение за войските на Антантата.

Ето как БТА информира за случващото се на Македонския фронт:

Бюлетин за военните действия на 14 септември 1918 година. Македонски фронт. (...)
По целия фронт от Преспанското езеро до Вардара, повишена огнева дейност.
Западно и северно от Битоля, бяха разпръснати с огън няколко неприятелски роти, които след силна артилерийска подготовка, се опитаха да приближат окопите ни. (...)
Югоизточно от Градешница и при Добро поле, след продължителна артилерийска подготовка, неприятелят атакува на два пъти със значителни сили нашите предни окопи, но бе кърваво отбит.
От Хума до Гевгели, продължителни артилерийски урагани от наша и неприятелска страна.
Източно от Вардар и при Дойран, английски щурмови отделения бяха отбити с огън.
Щаб на Действащата армия.

***

Бюлетин за военните действия на 15 септември 1918 година. Македонски фронт. (...)
Северно от Битоля, след продължителна артилерийска подготовка, френски роти се опитаха да приближат нашите предни окопи, но бяха разпръснати с огън. (...)
В сектора на Градешница до Баховския рид, ожесточена бойна дейност. Неприятелски дружини атакуваха на няколко места нашите позиции южно от град Деница, но бяха отбити със значителни загуби. Няколко пленници французи останаха в наши ръце.
По на изток, след извънредно силна артилерийска подготовка, френски и сръбски дивизии атакуваха днес рано позициите ни при Сокол, Добро поле и Ветреник и след упорита борба, успяха да завземат тези пунктове, като понесоха тежки загуби. За да предпазим войските си от даване на излишни жертви, ние отстъпихме нашите части в този участък на нови позиции по на север. (...)
Щаб на Действащата армия.

***

Бюлетин за военните действия на 16 септември 1918 година. Македонски фронт. След кратка артилерийска подготовка италиански части атакуваха нашите позиции източно от височината 1050, но бяха отблъснати с огън.
От село Градешница до планината Кожух, през целия ден упорити пехотни боеве пред нашата нова позиция. Нашите части отбиха с огън и от части след ръкопашен бой многобройните пристъпи на значителни сили източно от с. Градешница, северно от Добро поле и при с. Сборско, като им причиниха тежки загуби. (...)
При Дойран артилерийският огън от двете страни беше твърде силен. Няколко английски взвода, които настъпиха към нашата предна позиция, южно от Дойран, бяха прогонени.
Щаб на Действащата армия.

***

Берлин, 17 септември 1918 г. Официално комюнике (…)
Македонски фронт. На изток от Черна, от 15 септември българите са в бой с французите, сърбите и гърците. Да се отблъсне неприятелят, германски дружини също се намесиха.

***

Бюлетин за военните действия на 18 септември 1918 г. Македонски фронт. (...)
Южно от Хума, нашата артилерия запали голям неприятелски склад с бойни припаси.
При Вардара, артилерийският огън от двете страни беше временно по-силен.
От двете страни на Дойранското езеро, през деня се развиха ожесточени боеве.
Южно и западно от Дойран, след тридневна най-силна артилерийска подготовка, през време на която противникът изстреля повече от 250 000 разнокалибрени снаряди, около три английски и две гръцки дивизии атакуваха в гъсти маси и сполучиха на няколко места да проникнат в нашите предни позиции, но, контраатакувани веднага от нашата храбра пехота, при отличното съдействие на артилерията, бяха отхвърлени от всички места, като изоставиха по бойното поле много убити и ранени. Повече от 500 души неранени пленници – англичани и гърци, с много оръжия и други военни материали останаха в наши ръце.
Едновременно с тези действия, североизточно от езерото една гръцка дивизия настъпи към позицията ни и, след като беше допусната да се приближи достатъчно, биде обхваната от огъня на артилерията ни и разпръсната с големи загуби, като остави в наши ръце и пленници.
Източно от Черна, германският вицефелдфебел Физелер спечели своята 17-та победа във въздуха.
Щаб на Действащата армия.

***

Бюлетин за военните действия на 20 септември 1918 година. Македонски фронт. Северно от Битоля и в завоя на Черна, нашите части разпръснаха с огън няколко неприятелски отделения, които след силна артилерийска подготовка, настъпиха към позициите ни.
В Моровско бяха отбити силни неприятелски атаки, при които нашите части заловиха пленници сърби и французи.
Източно от Черна, упоритите боеве продължават. Нашият фронт биде преместена по на север.
Южно от Гевгели, английски дружини се опитаха да приближат нашите окопи, но бяха кърваво отбити.
При Дойран, след поражението си през последните два дни, противникът днес не поднови атаките си.
През деня бяха свалени три неприятелски аероплана.
Щаб на Действащата армия.

***

Бюлетин за военните действия на 21 септември 1918 година. Македонски фронт. От Шкумба до Черна, артилерийският огън от двете страни беше, на няколко места, временно по-силен. При източна Черна, с контраатака нашите части отхвърлиха няколко сръбски отделения. В ъгъла между Черна и Вардара, боевете продължават с голямо ожесточение.
След като силните англо-френски нападения в последните дни срещу позициите ни при Дойран бяха кърваво отбити от храбрите Доростолци и Свищовци, бойната дейност на този фронт намаля. (...)
Щаб на Действащата армия.

***

София, 23 септември 1918 г. Началникът на Щаба на Действащата армия е направил на 22 септември, пред представител на Дирекцията на печата следното изявление върху действията на нашия южен фронт:
“Според сведенията които бяхме събрали, нападенията над противника се очакваха от дълго време. Те почнаха на 14-и т.м. със силна артилерийска подготовка. Още на другия ден неприятелят атакува нашият фронт между Сокол – Добро поле – Баховския рид. Като изразходва грамадни количества материали и вложи големи войнишки маси в боя, противникът можа да завземе някои от нашите укрепени пунктове и да се затвърди на тях. За да не търпят войските ни значителни загуби и за да се запази живата сила за по-нататъшната борба, даде са на частите заповед, да се отдръпват постепенно, докато се създаде една по-здрава тактическа обстановка.
Предписаните действия продължават и досега. Те имат за резултат, действително, едно изгубване на известен терен. Но тази придобивка на противника е, тъй да се каже, доброволно отстъпена от нас. Общото положение: може да се наложи едно отдръпване от цели части от общия нашия фронт, и в такъв случай ще бъде заповядано. Обаче то не носи в себе си нищо обезпокоително, понеже ще бъде резултат на едно предварително взето решение. При действията в тази планинска местност, малките части, които противопоставяме на противника му нанасят твърде чувствителни загуби. Това е един начин на действие, който се налага при сегашното положения на южния фронт. Може да стане нужда да се напуснат някои населени пунктове, но това ще бъде без значение за общия ход на борбата, понеже противникът, колкото повече отива напред, толкова ще среща по-големи и непреодолими мъчности от друго естество.
Противникът опита и друг един удар срещу позициите ни между Вардара и Дойранското езеро.
Неговата цел беше, да пробие нашите линии, за да нахлуе дълбоко в нашия тил и да създаде трудно положение за войските ни западно от Вардара. Въпреки много по-голямото изразходване на средства и влагане на сили от страна на противника, неговият натиск тука се разби от жилавата съпротива на 9-а Плевенска дивизия. Тука противникът понесе извънредно тежки загуби, при повратните нападения остави в наши ръце повече от 600 души пленници англичани и гърци и изгуби около 8-9000 души убити и ранени. Нашето отлично положение тука ни даваше твърде лесна възможност да използваме този блестящ успех. Обаче по същите причини – да пазим живата сила на българската армия – ние се отказахме от действията, които макар и да биха ни донесли големи резултати, щяха да ни струват, сравнително чувствителни жертви.
Българското главно командване прави възможното и най-доброто да запази българската военна мощ за рушителния момент. Това ще се види най-добре от последващите събития.
В тия дни на големи военни действия на южния фронт от българския народ се изисква изключителна морална издръжливост и вяра в благоприятния изход на започнатите операции. Само ръката, която държи стисната здраво меча, ще може да наложи своите искания и ще може да осъществи идеалите на нашия народ. Това налага голямо единение между всички граждани и войници, които с дружни сили ще намерят в себе си пламъка на първите дни на борбата, за да доизкарат светлото им право дело на България до добър край.

***

Бюлетин за военните действия на 23 септември 1918 година. Македонски фронт. В долината на Горна Шкумба, наши нападателни групи навлязоха в неприятелските окопи, от където се завърнаха с пленници французи.
По билото на Мокра планина и при Червената Стена, бяха разпръснати с огън няколко неприятелски щурмови отделения.
Северно от Битоля, след силна артилерийска подготовка, неприятелски дружини атакуваха нашите позиции, но бяха отбити със значителни загуби. (...)
Северно от Битоля, неприятелски авиатори хвърлиха бомби върху нашите ясно означени военни болници.
Щаб на Действащата армия.

След сражението при Дойран ген. Владимир Вазов съобщава в София, че пред себе си няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и 2-ра армия, заемаща фронта при Серес. Същевременно обаче има напрежение сред други поделения от българската армия и след пробива на Антантата при Добро поле на 24 септември 1918 г. избухва Войнишкото (Владайско) въстание – първи стихиен въоръжен опит за насилствено премахване на монархията в България и замяната ѝ с републиканско управление, отбелязва отдел “Справочна” на БТА.
Участието на България във войната поражда силно недоволство в страната. Негодуванието сред войнишките маси се засилва след пробива на войските на Антантата при Добро поле в Македония. Претърпелите поражение войски отстъпват към България. Част от тях се отправят към Горна Джумая (дн. Благоевград), а друга към Дупница. Един въстанически отряд на 24 септември 1918 г. завзема Главната квартира на Щаба на Действащата армия в Кюстендил и арестува намиращите се в нея офицери.

За да предотврати настъплението на въстаналите войскови части към столицата, правителството изпраща при тях делегация начело с военния министър ген. Сава Савов, в която влизат група народни представители и ръководителите на БЗНС – Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Тази делегация се отправя за Радомир, където е главният пункт на въстаниците, а от там – за Кюстендил. Нейните усилия да спре придвижването на войниците към София остават безуспешни.

Междувременно продължават и военните действия на Македонския фронт, за които БТА съобщава:

Бюлетин за военните действия на 24 септември 1918 година. Македонски фронт. Западно от Охридското езеро, артилерийският огън от двете страни беше временно доста силен.
В Битолско, на няколко пъти неприятелски части атакуваха с ожесточения нашите позиции, но бяха кърваво отбити, отчасти след ръкопашна борба. Няколко наранени пленници французи останаха в наши ръце.
Северно от Черна, необезпокоявани от противника, нашите части се оттеглиха планомерно на Бабуна планина.
При Криволак, противникът атакува със значителни сили. Боят продължава.
Щаб на Действащата армия.

***

Поради напрежението в армията и възникналия бунт, правителството в София вместо да нареди на ген. Владимир Вазов да продължи към Солун, решава да поиска преговори за примирие с Антантата:

Партиите на блока обнародват следното съобщение: В съгласие с партиите от блока, днес, 25 т. м., 5 часа след обед, Правителството направи официално предложени на противника за примирие и мир. Партиите от блока апелират към армията и населението да запазят военната и обществена дисциплина, тъй необходима за успешното завършване в тези съдбоносни времена започнатото дело на мира.
Народното Събрание се свиква за 30 т.м.

***

София, 26 септември 1918 г. Българското правителство, имайки пред вид стеклите се напоследък обстоятелства и след като обсъди положението, съвместно с всички компетентни фактори, за да тури край на кръвопролитията, упълномощи Главнокомандващия на Действующата армия да поиска от Главнокомандващия на съглашенските войски в Солун преустановяване на военните действия, след което да се започнат преговори за примирие и мир. Членовете на българската делегация заминаха снощи, за да влязат в съприкосновение с пълномощници на воюващите държави от Съглашението.

***

Българската делегация, която е натоварена да преговаря за примирие и мир се състои от господата Андрей Ляпчев – министър на финансите, генерал-майор Иван Луков – командващ втора армия, и пълномощния министър С. Радев. Заедно с тях отпътува за фронта и управляващия американската легация в София г-н Мърфи.

***

Бюлетин за военните действия на 26 септември 1918 г. Македонски фронт. Западно от Вардара, нашите части продължават планомерното си движение на север.
Източно от Велес беше отбита силна неприятелска атака.
Английски дружини настъпиха след артилерийска подготовка към позициите ни на Висока Чука, северно от Дойранското езеро, но бяха разпръснати с огън.
Щаб на Действащата армия.

Напрежението в редовете на армията продължава да расте. На 27 септември 1918 г. в Радомир – главният сборен пункт на Войнишкото (Владайско) въстание, пред ликуващите войници Райко Даскалов обявява свалянето на монархията и провъзгласява България за република т. нар. Радомирска република. За неин председател е провъзгласен Александър Стамболийски, а за главнокомандващ – Райко Даскалов. Продължават и военните действия в Македония:

Бюлетин за военните действия на 28 септември 1918 г. Македонски фронт. (...)
Между Вардара и Струма, ариергардни боеве със слаби неприятелски части.
В долината на Струма, успешни за нас патрулни схватки.
Щаб на Действащата армия.

На 28 септември около 6000 разбунтували се войници потеглят за София, преодоляват съпротивата на правителствените части и на 29 септември се разполагат на фронт от Бояна до Горна баня.
Схватките на Македонския фронт също са факт:

Бюлетин за военните действия на 29 септември 1918 година. Македонски фронт. От Албания до Беласица, ариергардни боеве.
По фронта на Беласица, успешни за нас патрулни схватки.
В долината на Струма, няколко гръцки роти с артилерия и картечници се опитаха да настъпят срещу нашите позиции, но бяха прогонени, след като оставиха в наши ръце оръжията си, няколко картечници и пленници.
Щаб на Действащата армия.

Същият ден – 29 септември, в Солун текат преговорите между България и Антантата, които приключват със споразумение. То е за прекратяване на военните действия:

София, 30 септември 1918 г. Снощи, 29 септември, късно през нощта, между българските делегати и Главнокомандващия на Източната Армия в Солун биде подписано примирие. Дадена е заповед по целия фронт за прекратяване на военните действия.
От българския народ и от армията се иска в този момент, веднъж бойните действия прекратени, да запазят пълно спокойствие и ред, за да дадат възможност на правителството да довърши делото на мира.
От деня на окончателния мир ни отделя твърде малко време и за това толкова повече у всички трябва да говори само чувството на гореща обич към България.

Паралелно със случващото се в Солун, ситуацията около София е нагнетена – бунтовниците са в района от Бояна до Горна баня. На 30 септември 1918 г. правителствените войски преминават в контранастъпление. Същевременно това е първият ден, в който приключват военните действия на Македонския фронт:

Бюлетин за военните действия на 30 септември 1918 година. Македонски фронт. Съгласно сключеното примирие, от днес бойните действия cе преустановяват.
Щаб на Действащата армия.

Войнишкото въстанието е потушено на 2 октомври 1918 г. с превземането на Радомир от правителствените части. Загиват около 400 души от въстаналите войници и 30 души от правителствените части. Ранени са 98 души.

Примирието, което България сключва в Солун на 29 септември 1918 г., е в сила до подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Според него България се задължава да изтегли, разоръжи и демобилизира войските си, с изключение на три дивизии и четири конни полка. Антантата получава правото да задържи в плен 100-хилядна българска армия на запад от Скопския меридиан, да установи контрол върху българските комуникации и частично да окупира страната, отбелязва отдел "Справочна" на БТА.