МВнР срещу Орбан: Нямаме нужда от посредници за РСМ

След срещата си с Мицкоски Орбан заяви, че "е предложил на РСМ Унгария да бъде посредник между двете страни".

"Дали страните са готови да приемат Унгария като посредник - ще видим. Ние сме готови да намерим решение, което е приемливо и за РСМ, и за България. Това трябва да решат страните в този конфликт, а ние сме готови да помогнем", каза още Орбан, който е на двудневна официална визита в РСМ.

В последния ден от програмата си на Общия дебат на 79-та сесия на ОС на ООН той взе участие днес в Ню Йорк в неформалната закуска на министрите на външните работи на държавите-членки на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ), която беше домакинствана от Албанското председателство на формата. Това съобщиха от пресцентъра на министерството на външните работи.

Дискусията на външните министри от ЦЕИ беше фокусирана върху възобновения импулс за разширяване на ЕС на фона на новите геополитически обстоятелства и продължаващата руска агресия срещу Украйна, която сериозно засегна международната сигурност и стабилност.

В своето изказване българският външен министър изрази убеждението си, че европейската интеграция е най-добрият начин за гарантиране и насърчаване на мир, сигурност, просперитет, демокрация, човешки права и върховенството на закона, в интерес на гражданите на страните от процеса на разширяване и благодари на албанското председателство на ЦЕИ за организирането на днешната среща.

Кондов подчерта, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения играят съществена роля в подготовката за присъединяване и са крайъгълен камък в процеса на разширяване. В този смисъл той изтъкна ролята на ЦЕИ като ценна регионална платформа за политически диалог и сътрудничество, и като посредник за трансфер на ноу-хау между държавите в рамките на формата чрез ориентирани към резултати проекти за изграждане на капацитет в подкрепа на европейската интеграция.

Външният министър изказа очакване ЦЕИ да продължи да обръща внимание на въпроси като свързаността и устойчивата мобилност в региона в съответствие с тематичната си програма. По думите му, добре развитата инфраструктура може значително да допринесе както за икономическото развитие, така и за повишената сигурност.

Кондов подчерта още, че за ЕС е изключително важно да има за свои непосредствени съседи стабилни, надеждни и проспериращи държави, които споделят и насърчават общите европейски ценности, а именно демокрация, върховенство на закона, права на човека, включително правата на лица, принадлежащи към малцинства и общности. Той припомни, че процесът на европейска интеграция изисква усилия и от двете страни и че разширяването на ЕС продължава да се основава на принципа на собствените заслуги и стриктни условия, както и на критерии, валидни за всички. Кондов заяви, че очаква с нетърпение да види всички страни-кандидатки като пълноправни членове на ЕС.

По-късно българският външен министър се срещна в Ню Йорк и с министъра на външните работи на Армения Арарат Мирзоян. Иван Кондов увери своя арменски колега, че за България Армения е традиционен икономически партньор и че страната ни иска да развива цялостно, дългосрочно и взаимноизгодно сътрудничество, като подчерта необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на търговско-икономическите отношения и от надграждане на сътрудничеството между нашите държави в различни области от взаимен интерес. Българският първи дипломат поздрави своя колега за демонстрираното желание от страна на Армения за задълбочаване на отношенията с ЕС и за продължаващия ангажимент на страната към общите европейски ценности и към демократичните реформи въпреки нестабилната среда на сигурност и сложния геополитически контекст. Това, както и наличието на голяма арменска общност в България оказват положително влияние и върху двустранното ни сътрудничество.

В кулоарите на Общото събрание Кондов проведе кратка среща и с министъра на външните работи и имиграцията на Ливан Абдула Бухабиб. Двамата обсъдиха тревожните развития в обстановката в региона на Близкия изток. Министър Кондов запозна своя ливански колега и с резултатите от извършеното от българското правителство разследване по медийни публикации, замесващи името на страната ни, което показва, че не са налице каквито и да е данни за българско участие в производството, търговията или трансфера на описаните комуникационни устройства.