Най-много дълголетници - в областите Видин, Габрово и Ловеч

Негативните тенденции в развитието на демографските процеси през последните десетилетия и настъпилите в резултат изменения в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита.

Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Като положителни тенденции през 2013 г. според експертите могат да се отчетат намаляващата обща и детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението.

Към 31 декември 2013 г. населението на България е 7 245 677 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението непосредствено след Австрия (8 452 хил. души) и преди Дания (5 603 хил. души). В сравнение с 2012 г. населението на страната намалява с 38 875 души, или с 0.5%.

Мъжете са 3 524 945 (48.6%), а жените - 3 720 732 (51.4%), или на 1000 мъже се падат 1056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2013 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 417 667, или 19.6% от населението на страната. В сравнение с 2012 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 2.7 процентни пункта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 22.7%, а на мъжете - 16.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (27.2%), Габрово (25.8%) и Ловеч (25.0%). Общо в петнадесет области този дял е над 20.0% от населението на областта. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 16.3%, Благоевград - 17.0%, Варна и Бургас - съответно 17.2 и 17.3%.

Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2013 г. общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18.2%, или с 0.3 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21.2%), следват Германия (20.7%), Гърция (20.1%) и Португалия (19.4%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 12.2%.
Към 31.12.2013 г. децата до 15 години са 996 144, или 13.7% от общия брой на населението. Спрямо 2012 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 17.8%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в четиринадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово - 11.4%.

Делът на най-младото население в ЕС-28 е 15.6%, като най-нисък е в Италия (14.0%), България (13.7%) и Германия (13.1%), а най-висок е в Ирландия (21.9%) и Франция (18.6%).

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.0 години в края на 2013 година.

Процесът на остаряване се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 41.9 години, а в селата - 45.9 години.

Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2013 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2013 г. е 4 472 хил. души, или 61.7% от цялото население, като мъжете са 2 364 хил., а жените - 2 141 хиляди. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране трудоспособното население е намаляло с над 33 хил. души, или с 0.7% спрямо предходната година.
Към края на 2013 г. над трудоспособна възраст са 1 718 хил. души, или 23.7%, а под трудоспособна възраст - 1 056 хил. души, или 14.6% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2013 г. това съотношение е 62. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен - 78, Търговище и Пазарджик - по 71, Разград и Благоевград - по 70. Най-нисък е този показател в област Габрово, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 46, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2013 г. в градовете живеят 5 291 675, или 73.0%, а в селата - 1 954 002, или 27.0% от населението на страната.

Към края на 2013 г. населените места в България са 5 268, от които 257 са градове и 5 011 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната. През 2013 г. с Решения на Министерския съвет са закрити 10 населени места, като 6 от тях са закрити чрез присъединяване към друго населено място.

Към края на годината населените места без население са 169. Най-голям брой населени места без население има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали.

В 1127, или в 21.4% от населените места живеят от 1 до 49 души включително.
С население над 100 хил. души са седем града в страната. В тях живее 34.3% от населението на страната.

Раждаемост

През 2013 г. в страната са регистрирани 67 061 родени деца, като от тях 66 578 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 2 543 деца, или с 3.7%. 
Броят на живородените момчета (34 044) е с 1510 по-голям от този на живородените момичета (32 534), или на 1000 родени момчета се падат 956 момичета.

В градовете и селата живородените са съответно 49 526 и 17 052 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9.3‰, а в селата - 8.7‰. През 2012 г. тези коефициенти са били съответно 9.7 и 8.8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2012 г. е 10.4‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 15.7‰, следват Обединеното кралство (12.8‰) и Франция (12.6‰).

Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9.0‰) и Австрия (9.4‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Португалия (8.5‰) и Германия (8.4‰).
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.1‰, София (столица), Бургас и Шумен - по 10.0‰. Общо единадесет области имат коефициент на раждаемост над общия за страната - 9.2‰. С най-ниска раждаемост през 2013 г. са областите Видин и Смолян - съответно 6.8 и 6.5‰.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачни раждания в областите Видин (76.4%), Ловеч (74.9%) и Монтана (73.8%). Над 50% е този дял във всички области на страната, с изключение на областите Кърджали и Благоевград, където той е съответно 43.5 и 43.0%.

Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето страни в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония - 58.4%, и Словения - 57.6%, а най-нисък - в Гърция - 7.6%.

Смъртност

Броят на починалите през 2013 г. е 104 345 души, а коефициентът на обща смъртност - 14.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 4936 случая, или с 4.5%. Въпреки намалението в абсолютния брой на починалите лица нивото на общата смъртност все още е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (15.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (13.3‰). През 2013 г. на 1 000 жени умират 1 107 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.5‰) отколкото в градовете (12.1‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2012 г. е 9.9‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (14.4‰). С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3‰, и Кипър - 6.6‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9.0‰. По-висок е този показател в Латвия - 14.3‰, Литва - 13.7‰, и Унгария - 13.0‰.

С най-висока смъртност в страната се отличават областите Видин - 21.1‰, Монтана - 20.1‰, Перник и Кюстендил - по 18.4‰. Общо девет са областите със смъртност, по-ниска от общата за страната, като най-нисък е този показател в областите Кърджали - 11.3‰, София (столица) - 11.5‰, и Благоевград - 11.7‰.

Бракове и бракоразводи

Регистрираните юридически бракове през 2013 г. са 21 943 - със 776 повече спрямо предходната година. От всички регистрирани бракове 77.7% (17 047) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 4 896 брака. Коефициентът на брачност1 е 3.0‰, като за сравнение през 2012 г. той е бил  2.9‰, а през 2001 г. -  4.0‰.

През 2013 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.3 и 27.3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.1 години при мъжете и 0.3 години при жените.
Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Кърджали (4.3‰), следват областите Разград (4.2‰) и София (столица) (3.8‰). Най-нисък е коефициентът на брачност в областите Видин - 1.5‰, и Враца - 1.7‰.

Броят на разводите през 2013 г. е 10 908 и е с 1 039 по-малък от този през 2012 година. От всички прекратени бракове 83.0% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (63.4%), следват причините „несходство в характерите“ (26.5%) и „фактическа раздяла“ (7.5%).

През 2013 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14.6 години.