Мото - шествие в памет на изкланите българи в Батак

На 17 май в 9,30 ч. водачи на мотори и коли се събират на пл. „Александър Невски”, за да припомнят, че по тези земи има още българи и почетат 138 – годишнината от Баташкото клане. Организаторите на събитието Национален форум обединение, Сдружението на футболните привърженици, Велика България МК, призовават: „С рев да минем на патриотичен тур по улиците на София и после да отидем в Батак, където да запалим свещ и се поклоним пред паметта на мъчениците. Бог да пази България и тези, които я обичат”.

Те отбелязват, че събитието е съгласувано с общината и не е политическо. Маршрутът е в 9.30 -10.30- митинг за непримиримост към подмяната на истинската Българска история и неприемането на декларацията за геноцида срещу нашия народ през турското робство, поднасяне на цветя на паметника на „Незнайния войн”, 10 и 30- моторизирано / коли и мотори/ шествие по маршрут „Ал. Невски- Паметника на Васил Левски / където в знак на поклон се гасят за 3-4 минути двигателите/-бул. Дондуков- Министерски съвет, бул. „Мария Луиза”, Президентство, Парламент / където с рев на двигатели ще изразим мнението си за бандата там/, заявяват още организаторите. После, който иска в колона по Царя към Батак, където ще се поклоним и запалим свещ в памет на Българските герои- мъченици.

На колене пред мъчениците на българската вяра!

„Света Неделя"била построена през 1813 година само за 75 дни. Оградили я с високи каменни стени - като крепост, която наричали Калето. След разгрома на въстанието вътре се събрали над 2000 души, най-вече жени, деца и старци, които разчитали на защитата на масивните стени и на Божията закрила. Бранили я три дни. За да сломят защитниците, турците пускали вътре цели кошери с разярени пчели и запалена, напоена с газ слама. Мнозина загинали от задушаване, но най-страшна била жаждата. Майките квасели устните на дечицата със зехтин, докато го имало, а после и с кръвта на убитите. Изкопали с голи ръце кладенец, за да търсят вода, но напусто. Когато решили да се предадат и отворили вратите, там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. И трябвало да избират -между смъртта и приемането на исляма. По-голямата част от тях не се отказали от своята вяра и били избити. След всичко това, турците научили, че тук ще дойде международна анкетна комисия и се опитали да заличат следите от клането. Събрали и погребали част от телата, варосали стените, но кръвта отново избила по тях, та се опитали да свалят мазилката от зидовете.
Светът научил за потресаващите зверства най-напред от репортажите на американския журналист, военния кореспондент на вестник „Дейли нюз" Джанюариъс Макгахан, чиито репортажи били издадени в отделна книга и веднага преведени на много чужди езици. Не останал по-назад писателят Виктор Юго, който се застъпил за българските интереси пред френския парламент. И още редица други...
След потушаването на Априлското въстание равносметката е страшна: погубени били над 5000 души - мъже, жени и невинни дечица от 6000-7000-то население на Батак.
През 1955 година „Света Неделя" е обявена за музей, а жителите на този град казват, че тя, след всичко станало, е „малката църква на Батак, в която влизаш с наведена глава", но и „голямата църква на България, от която излизаш с вдигната глава"!