Срещу матурите след 7-и клас: Безполезни и за децата, и за системата

Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти коментираха проблематичните аспекти на външното оценяване след 7 клас, посочи БНР.

"Много родители и семейства от много рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме как деца още от пети, шести клас ходят на частни уроци, само и само да постигнат високи резултати. Една самоцел се поставя – добри резултати на този изпит, без да се разбира неговият начален замисъл. Всъщност, какво измерва и доколко това, което измерва, реално е полезно за учениците отвъд просто да бъдат класирани? Знанията и шаблонните модели на мислене, които се проверяват с този изпит, не са полезни за децата", коментира Евгения Пеева – изпълнителен директор на частната гимназия, организирала събитието.

По думите ѝ, полезно е децата да имат функционална грамотност и критично мислене, както и социални и емоционални умения.

"Нещата, които се измерват с НВО, нито занапред ще са полезни в живота, нито са особено значими да ги измерим на входа на гимназиалния етап."

Външното оценяване е механизъм, който се използва за оценка на образователната система, но целта се обезсмисля, тъй като повечето ученици отиват на частни уроци, за да се справят с критериите, подчертава училищната директорка. Тя е категорична, че сред изначалните проблеми на външното оценяване е, че то не може да върне връзка към системата дали тя се подобрява.

"В световен мащаб вече никой не говори за това колко някой знае по даден предмет, успява да прави синтактичен разбор или успява да прилага определени формули в решаването на определени задачи. Образователните системи оценяват доколко децата могат да мислят.

В системата от години се говори да преминем от фокус върху знанията към уменията. Те са и разписани в някаква степен в закона, но темата с промяна на оценяването, промяна на учебното съдържание, на обучението на учителите години наред остава в застой", отчита Евгения Пеева.

Освен притеснения, свързани с изискванията за прием в гимназиите след седми клас, се обсъждат и аргументи за стреса при децата в този период.

"Това, което най-много ги стресира, е дали ще влязат в елитната гимназия, която те или техните родители си представят. Много по-често това е от родителите", изтъква психологът Катерина Казашка. Според нея се появява усещането, че ако не се справи с това, означава провал за цял живот.

Психологът смята, че критериите за оценяване не са напълно реалистични и една оценка не може да бъде събрана в един ден, тъй като участват и много други фактори, като недоспиване, промяна в настроението и други.

Казашка акцентира върху натиска на родители, които "смятат, че има конкретни специалности в конкретни университети, които са единствените, гарантиращи бъдеще за децата".

"Предлагам и на родителите първо да се откажат от тези амбиции – да разберат, че животът отвъд матурите съществува. Ако един човек успее да съхрани психичното, да се справя с грешките, неуспехите в оценяването, неуспехите и трудностите на учебната система, ще стане адаптивен човек и би могъл да пренастрои живота си. Дори да не учи във висше училище, възможностите в съвременния свят са изключително много. Най-важно е родителите да внасят постоянно тази идея – че това не е краят на света."