Ева Майдел: Президентът злоупотреби - използва референдума за лични и партийни цели

Ева Майдел е зам.-председател на делегацията на Европейския парламент за връзки със Съединените щати. Тя е парламентарен докладчик за готовността на България да приеме еврото след излизането на конвергентния доклад.

Тя даде интервю за предаването "120 минути" по bTV.

Има ли отношение това, което се случи в София през последната седмица? Дебатите, които породи идеята на президента и съответно отказа на председателя на парламента да допусне референдума за разглеждане. Какъв е отзвукът в Европейския парламент? Застрашава ли по някакъв начин българското приемане на еврото?

Аз смятам, че по тази тема както в България, така и тук е много ясно какво се случи. Използва се един демократичен инструмент като референдума точно в обратната посока на демокрацията. Защо казвам това? Президентът направи това изказване и предложение само две седмици преди излизането на конвергентния доклад, което е последната стъпка, която трябва да чуем, преди да продължим подготовката ни за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. Това е една злоупотреба с един демократичен инструмент, защото всички знаем, че всъщност има групи, част от обществото, които не искат еврото да бъде приемано в нашата държава.

Те не искат по-засилена интеграция на България в Европейския съюз. Смятам, че злоупотребата е в това, че президентът използва този демократичен инструмент за лични и партийни цели. В това се намира злоупотребата и на всички ни е ясно, че това първо е вътрешен въпрос за България, но страната ни, да не влезне в еврозоната, го искат хора, които искат да отделят България от членството и от начина, по който тя е пълноправен член на Европейския съюз.

Знаете, че в същото време има много хора, които са притеснени, те нямат достатъчно информация. Знаете, че в днешния свят социалните мрежи затварят всеки в балони на собствените ни стереотипи и получаваме само такава информация, за която предварително алгоритмите са усетили, че отговаря на нашия начин на мисленето. Има много хора, на които трябва да се обяснява. Смятате ли, че политиците пропуснаха шансове и доста време изгубиха, подценявайки нуждата от кампания, например?

Това са две различни теми. Едно е да искаш да промениш процеса, по който България уверено се движи. И друго е начинът, по който комуникираме важни обществени теми. Дали е членството в еврозоната, или друга тема. Това са теми, които политици, част от политическото общество в България, но това го виждаме и в други държави от Европейския съюз, и ги използват за разделение на нашите общества. И да, тогава начинът, по който традиционните политици комуникират, трябва да бъде много по-ясен, много по-достъпен. Но политиците също така понякога трябва да поемат и отговорност за това, че застават за определени политически избори.

Начинът, по който Румен Радев беше избран, е политическа избор на част от политическите сили в България да застанат, да го подкрепят, да направят снимки с него, въпреки че, ето виждаме, той предприема действия и решения, които не са демократични и не подкрепят развитието на България пълноправно и пълноценно в Европейския съюз. Виждаме, че сега тези партии застават на друга страна, но когато трябваше да се определят къде седят, те не го направиха. Затова смятам, че са различни темите и различни въпросите. Както има политическа част в начина, по който комуникациите достигат до хората от гледна точка на разделение на обществото, разбира се, технологичните компании и платформите в случая имат своята роля, но тя е различна от политическата роля.

Какво е вашето усещане в качеството ви на заместник-председател на Комисията за връзки със САЩ? Признава ли Тръмп изобщо институционалната архитектура на ЕС, при положение че до този момент не се е срещнал официално с Урсула фон дер Лайен за повече време от няколко минути. И въпреки че е наречен фантастичен преди седмица, това не му попречи през седмицата отново да нарече Европа по-лошо от Китай.

Има няколко неща. Когато говорим за институционална архитектура, президентът Тръмп редица пъти е показвал несъгласието си с този тип институции. Дали става въпрос за европейски институции, или за международни институции. Той би искал по друг начин да води своите комуникации. Тук мисля, че Европа добре се адаптира. Какво има предвид? Когато става въпрос за разговора за митата между Европейския съюз и САЩ, Европейската комисия е в непрекъсната комуникация с администрацията на президента Тръмп. В същото време по други теми имаме добри комуникатори, като Макрон и Мелони, които активно защитават и отстояват европейските интереси. Тоест Европейският съюз не е само комисия. И това го видяхме в последните няколко месеци. Всъщност Европейският съюз седи доста единно в момента по всяка една тема. Европа е готова да наложи мита на американски стоки на стойността на 100 милиарда. Това е информация, която официално не е съобщена, но се коментира тук.

Това, което е важно да обясним за митата, е начинът първо, по който администрацията на Тръмп ги разглежда.

Към момента те смятат, че имат дефицит с Европа. Само, че ако вземем в предвид, че услугите не са включени, всъщност ние тогава сме почти на баланс в начинът, по който нашите търговски отношения са. Само, че на администрацията е доста изгодно да не взима това предвид. В крайна сметка, в момента водим преговори. Митата, колкото са неизгодни за САЩ, са толкова неизгодни и за нас. И в крайна сметка ги плащат потребителите. Не ги плащат политиците, които изразяват своите позиции и идеи. И вярвам, че това го знае и администрацията на президента Тръмп. Точно затова обаче смятам, че Европа показва и излиза от позицията на сила. Казва, ако продължаваме по този път, ние имаме готовност. Защо имаме готовност? И защо го имаме всъщност този дефицит? Ами защото Европа предлага качествени стоки. Стоки, които американският потребител и неговата добре развита икономика иска да купува.

Тръмп би казал обаче европейците не купуват нашите коли? Това, което ЕС предлага на администрацията, е да намерим по-добър баланс. Първо сме готови да кажем нулеви мита за всяка една стока. Това седи на масата европейците да купуват повече американски газ също така.

Нещо, което би изравнило този дефицит, без отново да взимаме услугите като част от търговския баланс. Тоест седят различни опции на масата. Тук е нещо важно, което трябва да споменем. Ако си спомняте, по време на предизборната кампания на президента Тръмп и първите му дни в кабинета му, той каза - аз ще реша тези проблеми моментално и веднага. В момента виждаме колко месеца изминаха и всъщност с много малко държави е намерено какво да бъде точното решение. Виждаме и преобръщане на позициите и непрекъсната промяна в реториката.

Но истинската базука на Европа в момента се крие в потенциални действия срещу технологичните компании, много от които са базирани тук. Вече компанията на Илон Мъск – Х, беше глобена с 1 милиард долара. Очаквате ли подобни мерки срещу другите големи компании като „Гугъл“ и „Мета“, да не ги изброявам всичките, срещу всички тези мастодонти, опериращи в Европа?

Аз съм изразила ясно моята позиция и пред Европейската комисия. Не смятам, че споровете, които имаме с американските технологични компании, трябва да бъдат първо част от разговора с „Мета“ и да влизат като част от търговската война. Защо е това? Защото те са прекалено важни и начинът, по който те влияят върху нашите общества. Точно както вие казахте в самото начало - тяхното влияние е прекалено голямо върху обществата ни, за да намалим значимостта им само до глоби. Какво имам предвид? Към момента начинът, по който се разглежда силата на ЕС с технологичното законодателство, спира и приключва само до това, че ЕС налага глоби. Ние също искаме да променяме навици, искаме да променяме начинът, по който тези технологии се създават. Те трябва да са по-сигурни, те трябва да са по-безопасни. Те трябва да отстояват начинът, по който европейските общества се развиват.

Дайте пример за голяма заплаха в момента за начина, по който тези технологични гиганти вършат своята работа. Пример, свързан с бизнес модели, които застрашават нашата сигурност.

Преди няколко седмици видяхме какво се случи в Португалия и Испания. Това не беше продиктувано от атака от изкуствения интелект, но нещо подобно може да се случи със използването на автономни системи. И точно затова то може да се случи много по-страшно. Но това не беше атака от изкуствени интелект, но нещо подобно може да се случи, което да не може да бъде поправено по толкова бърз начин, така както го направиха Испания и Португалия. Това може да се случи, когато системите са автономни, когато решат, че сами могат да взимат решение и ние им дадем възможност те сами да взимат решение и да го направят по погрешен начин. И точно затова е важно ние също да развиваме нашия изкуствени интелект, но по нашите европейски правила, които са правила на ценностите, които защитават нашия демократичен ред. Точно затова сме изградили такава силна Европа, защото нашите компании, независимо в каква посока, не сме ги спирали, но сме слагали ясни правила.

Докъде може да продължаваш с така индустриалните си цели и къде е нужно да сложиш ограничения? Въоръжавайки се и поглеждайки по друг начин към своята сигурност, Европа може ли да заложи повече на местната си индустрия или да продължи все така да купува в голямо количество от американската военна промишленост?

За мен това е до някаква степен лесният въпрос. По-трудният въпрос, на който Европа трябва да отговори, и аз съм изискала Европейската комисия да направи анализ на това къде сме, напълно зависими ли сме от други държави и членки. В повечето случаи САЩ. Къде са нашите сили и как да инвестираме в тези части на технологичното развитие или отбранителната индустрия, където ние можем да произвеждаме повече или да налагаме нашите стандарти. И къде можем да не бъдем зависими, но трябва да развием нашите способности. Тези решения трябва да се взимат на ясни данни. Иначе изглежда, че Европа разполага се средства и се опитва да запълни всяка една дупка. Добрата новина в тази тема и в тази сфера обаче е, че българската индустрия може да се възползва от тези възможности и съм сигурна, че ще го направи.