Валдис Домбровскис: Много от притесненията преди приемането на еврото не се материализират

Валдис Домбровскис е латвийски политик. От ноември 2014 г. е европейски комисар за еврото и социалния диалог в Комисията „Юнкер“, а от юли 2016 г. заема и поста на еврокомисар за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовия пазар.

От 1 декември 2019 г. е изпълнителен зам.-председател с ресор „Икономика в интерес на хората“ в Комисията „Фон дер Лайен“.

Той даде интервю за bTV:

Най-очакваният въпрос е дали инициативата на президента на България да поиска от Народното събрание да инициира референдум влияе на заключенията в предстоящия доклад за конвергенция на България преди финалната стъпка към еврозоната?

Не мога да коментирам вътрешнополитически събития, но водихме разговор по тази тема в кулоарите на Съвета с финансовия министър Петкова. Срещнах се с нея заедно с председателя на Европейската централна банка и председателят на Еврогрупата, за да обсъдим точно тази тема. Посланието от страна на министъра беше много ясно – българските власти, тоест българското правителство и Българската народна банка, поддържат искането си за доклад по конвергенцията, което означава, че от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка ще продължим да работим по този доклад и планираме да го финализираме в началото на юни без никакво забавяне.

Предупреждавали ли сте от името на Европейската комисия или Европейската централна банка българските власти, че тази ситуация създава съмнения относно готовността на България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.?

Разбира се, важно е да се следят и политическите развития относно присъединяването към еврото Но има ангажимент от страна на българските власти - правителството и Националната банка са много ясни, а също така и практическото сътрудничество продължава и напредва в тази насока. Така че от страна на Европейската комисия продължаваме работата си така, както е било предвидено.

Какво бихте казали на всички тези българи – различни хора, които се страхуват от еврото и приемането му в България? Сигурен съм, че и във Вашата страна е имало подобна дискусия, така че какво е вашето обръщение към тях?

Точно така. Ние се сблъскахме със сходна ситуация и притеснения, когато Латвия се присъединяваше към еврозоната и аз бях силно ангажиран като ръководител на правителството в подготовката и в крайното присъединяване на Латвия. Опитът ни показа, че това силно подпомогна устойчивостта и стабилността на икономиката и финансите при следващите трусове, свързани с икономическите сътресения от пандемията COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна. Това наистина помогна за устойчивостта на икономиката. И второ, в Латвия имаше подобна ситуация както в България – валутният курс беше фиксиран към еврото, което означава, че вече се прилагаше паричната политика на ЕЦБ, но без ползите от самото еврo.

Присъединяването към еврото ще ви даде и практическите ползи – по-добра устойчивост, по-ниски разходи за валутни трансакции, по-ниски лихвени проценти – всички онези предимства, които идват с влизането в еврозоната. И ако погледнете развитието на обществената подкрепа в Латвия и като цяло в страните от еврозоната, ще видите, че след като се присъединят към нея, обществената подкрепа значително се увеличава, защото много от притесненията преди приемането на еврото не се материализират и хората започват да оценяват практическите ползи.

Оптимист ли сте относно присъединяването на България към еврозоната от следващата година?

Умерен оптимист съм. Още миналата година България изпълняваше три от четирите критерия за конвергенция. Основният въпрос остава инфлационният критерий, който е на границата и трябва да видим официалните данни, които ще излязат, преди да можем да финализираме доклада по конвергенцията и да направим категоричен извод.