Дацов за еврото: През последните две години хърватската икономика, ако изключим Малта, е най-бързо растящата в ЕС

В държавите, които са се присъединили към еврозоната, се наблюдава значително подобряване на качеството на живот. Това обясни пред БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, бивш заместник-министър на финансите.

Средната нетна месечна заплата на работещите в хърватските фирми през март тази година възлиза на 1448 евро. Това представлява реално увеличение от 5.8%, в сравнение с март миналата година.

У нас анализ на Фискалния съвет сочи, че

страните от Централна и Източна Европа, приели еврото, догонват с малко по-бързи темпове средния доход за ЕС спрямо държавите от региона, които са извън еврозоната.

Любомир Дацов открои като важен фактор това, че държавите, приели еврото, се намират в обща търговска зона.

"Това помага икономиките да се развиват доста по-бързо".

Той обясни все пак, че националните политики подобряват качеството на живот: "Различните видове политики изчерпват капацитета си и ако не правиш нищо, ти започваш да изоставаш. Големият урок за правителствата е, че не могат да стоят и да се надяват на стари лаври".

През последните две години хърватската икономика, ако изключим Малта, е най-бързо растящата в рамките на ЕС, обясни бившият заместник-министър на финансите.

"Това до голяма степен се дължи на интереса към тази държава. Тя е туристическа, но се е променила структурата на туристите, които я посещават. Те вече са по-платежоспособни".

Интересът към нея има и като икономика, като държава с по-нисък риск, а това води до подобряване в инвестициите, посочи Дацов.

Той коментира факта, че

към този момент извън еврозоната са Полша, Унгария, Чехия и Румъния.

"В някои държави управляват консерватори, които независимо, че са се присъединили към ЕС, държат да показват, че са националисти, че се справят по различен начин.

Има случаи, когато може и да искат, но това би означавало да предприемат доста непопулярни мерки, за да стабилизират икономиката.

Румъния и да иска не може да се присъедини, защото при нея показателите избиват отвсякъде - и за инфлацията, и за състоянието на бюджета. Във фискалната сфера на Румъния ще ѝ трябват поне 7-8 години, за да изпълни критериите за влизане в еврозоната.

Полша е много интересен случай. Тя се възползва още през 2010 година много добре от еврофондовете. Беше единствената държава, която нямаше такъв голям спад като следствие на кризата през 2008 - 2009 година. Правителството намери начин да усвоява безпрецедентно добре еврофондовете. Успяха да запушат с тях дупката, която се получи в икономиката.

Полша в момента се възползва и от войната в Украйна, от това, че е една от най-големите икономики. Полски фирми и вериги оперират вече и в България.

Полският бизнес е много находчив и се развива изключително добре".

Еврозоната подпомага правилната политика, обясни Дацов.

"Съчетанието на благоприятната среда, в която се намирате, с правилна политика от страна на правителството ускорява допълнително нещата. Икономически активните хора попадат в една по-нискорискова среда.

Чисто икономически еврото е въведено в България. Българският лев е обезпечен с евро".