Доц. Буруджиева: За съжаление, този вот не показа нито алтернативи, нито гаранция, че опозицията има алтернатива

На трети пореден неуспешен вот на недоверие срещу правителството на премиера Росен Желязков станахме свидетели преди броени дни. Този път той беше иницииран от третата по численост парламентарна група – "Възраждане", а мотивът за него – "провал в сферата на фискалната политика". Въпреки бурните дебати в пленарната зала, резултатът не беше обнадеждаващ за опозицията – вотът събра само 54 гласа, от общо 240, от "Възраждане", МЕЧ и "Величие", а правителството подкрепиха ГЕРБ, БСП, ИТН, както и ДПС – Ново начало, официално неучастваща в управлението. Пасивна подкрепа чрез негласуване дойде и от страна на "Продължаваме промяната – Демократична България" и от малкото останали депутати от "Алианс за права и свободи".

Интересен щрих – още преди да се гласува третият вот на недоверие, в парламента вече беше внесен нов, четвърти вот срещу правителството на Росен Желязков. Той е по инициатива на партия "Величие" и мотивът за него е "провал на държавата в сферата на околната среда и водите".

И макар да сме приели политическите драми и престрелки в Народното събрание като нещо нормално, дебатът и гласуването по третия вот на недоверие се състоя в навечерието на ключова дата – 8 юли, когато Европейският парламент следва да гласува окончателно дали България ще стане част от еврозоната на 1 януари 2026 г. Може ли подобен опит за сваляне на правителството да се отрази на окончателното решение на Европа и какъв сигнал праща там?

По-скоро не, коментира пред Радио България политологът доц. Татяна Буруджиева, преподавател във Софийския университет и член на екипа на агенция "Галъп Интернешънъл".

"В Европа, разбира се, се отчита всяко нещо, което става в страната ни. Моето впечатление обаче е, че ситуацията е много по-различна от, например, приемането ни в Шенген. Докато то беше български национален приоритет и дълго време се намираха страни, които по една или друга причина отлагаха българското членство в Шенген, то сега по-скоро Европа е главният фактор, който изразява желание България да стане част от еврозоната. Разбира се, отчитат се настроенията в България, но няма случай в Европа, за съжаление, когато тези настроения на населението да са се отразявали върху такива стратегически решения", каза тя.

И даде пример – в Италия преди 10 години се е провел референдум против приватизацията на държавните водни ресурси, на който са участвали над 80% от имащите право на глас, а над 70% от тях са били против приватизацията. В крайна сметка обаче към настоящия момент мнението на италианците се пренебрегва и се върви именно натам.

Буруджиева обобщи – в крайна сметка въпросният вот има ефект точно в обратната посока на тази, желана от опозицията, т.е. успява да покаже правителството още по-сплотено.

"При вотовете на недоверие опозицията трябва да има своята ясна стратегия, а не просто да гони количество и интензивност. За мен проблемът е, че вотът на недоверие се превръща в нещо различно от същността си – той трябва да покаже алтернативата. За съжаление, този вот не показа нито алтернативни политики, нито гаранция, че опозицията има алтернатива за управление без корупция. Тези вотове на недоверие се обръщат срещу самата опозиция, защото, от една страна, приличат на преброяване на опозицията, от друга страна – фактът, че не може да се покаже алтернатива само демонстрира това, че правителството е стабилно. И вероятно това ще е изводът, който страните в Европа ще си направят – че въпреки напреженията правителството функционира в достатъчно стабилна ситуация."

А девалвира ли самият смисъл на такава важна процедура в парламентарната демокрация като вота на недоверие постоянното му използване, често с напълно ясното разбиране, че той няма да бъде успешен?

"Вотът на недоверие е изключително важен инструмент, който показва, че демокрацията може да се състои само във възможност, която се дава на другия, който – макар и малцинство, макар и в опозиция – да изкаже своите позиции, политики и виждания за управлението на страната. Това е ключово важно, за да функционира една демокрация. Затова категорично призовавам политиците да се въздържат от оценки какво представлява един или друг инструмент на демокрацията. Това, че опозицията не може да го използва по максимално ефективния начин, не означава, че вотът на недоверие е губене на време. Това само означава, че хората, които изказват такива позиции, нямат нищо общо нито с демокрацията, нито с парламентаризма", подчерта политологът.

И докато третият вот на недоверие едва ли би могъл да заплаши приемането на единната европейска валута в България от 1 януари 2026 г., то реалната опасност за това е съвсем друга – в провал при изготвянето на адекватна актуализация на държавния бюджет наесен. Т.е. ако новите данни тогава отново не показват фискална стабилност, предупреждава Татяна Буруджиева, България може да се изправи пред забавяне на датата независимо от взетото вече решение от Брюксел.