Достатъчно строги ли са правилата за младите водачи у нас

С несъобразена скорост, стаж зад волана от 2 седмици и вече доказани нарушения на пътя – какво следва след като 21-годишният шофьор се вряза с колата си в автобус на градския транспорт? Припомняме, че при тежката катастрофа живота си загуби един човек, а други шестима бяха тежко ранени.

„В случая не можем да виним само МВР, но ако се наложат подобни рестрикции, не само за притежание, но и за управление на мощни автомобили такива трагедии могат да бъдат избегнати”, каза в предаването „Здравей, България” Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Тодоров се обърна с апел към Народното събрание за законодателни промени в тази насока.

„Ако общинските камери засичаха скорост, каквато възможност вече им е дадена по закон, този инцидент по всяка вероятност щеше да бъде избегнат. Тези камери обаче още не са сертифицирани и данните не достигат до КАТ”, посочи още Тодоров. Според него у нас все още се изостава по отношение на ключови моменти за пътната безопасност. Като основни проблеми той открои свързаността между отделните звена, инфраструктурата и неправилно насочени инвестиции по отношение на работата на силовите звена.

„В конкретния случай – ако водачът беше управлявал кола със 130 к.с., но със същата висока скорост, вероятно пораженията нямаше да са такива”, каза още Тодоров.

„Във временната комисия за пътна безопасност, която се сформира в Парламента се събрахме над 10 организации и внесохме повече от 25 предложения за промени”, заяви Петър Вутов от Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България. По думите му са налице доста пропуски и в системата, по която към момента се обучават курсистите.

„Едното ни предложение беше на млади водачи – с до две години стаж – да има предвидени по-строги санкции и ако не се допускат нарушения за това време, на съответния водач официално да му бъде издадена книжка”, посочи Вутев. По думите му, въпреки наличието на правила, липсва прозрачност и достатъчно проследяване за изпълнението им.

"В наредбите и учебните планове, съответно на Министерството на транспорта и на МОН е описано как трябва да се проведе обучението и изпита, но за съжаление ние не сме контролен орган и не можем да наложим санкции при нарушение", каза още той.

"Според същите наредби автомобилът е оборудван с устройство, което моделира маршрута и подава визуални и гласови команди – ние го наричаме навигатор. Често пъти обаче не се спазва това правило и изпитващият се превръща в такъв", обясни Петър Вутов.