Калоян Методиев: В училището на децата ми в Лондон се говореха повече от 50 езика

В училището на децата ми в Лондон се говореха повече от 50 езика. Море от раси, религии, етноси, социални класи, статуси. Общинско училище до 7 клас. Докато ги водех сутрин с мен влизаше актьорът Хю Грант, който може да си купи няколко частни училища, многодетен пакистанец от социалните жилища, испански банкери от ситито, руски учени, японски инженери, френски активисти, гръцки мигранти, австралйци, служителка на кралицата, нигерийци, турци, дори 2-3 българчета от смесени бракове и т.н. Всичко това функционираше като часовников механизъм. С водещ принцип: дисциплина и равенство. Две години помагах в училищното настоятелство, за да разбера как работи системата.

Първото нещо, което ги учат е да се редят на опашка. Когато директорката вдигнеше пръст всички се подреждаха като войници един зад друг.
Второто е обноските - да са любезни, вежливи, да се усмихват, да поздравяват, да казват постоянно "благодаря", "извинете" и "моля". Да уважават по-възрастните.
Третото е всичко да е просто, ясно, детско и свързано с живия живот. Не съм дал нито един паунд за нищо. Това е положителното от техния образователен модел (разбира се, има и отрицателни неща). В началото е възпитанието! Да са граждани. Част от империята, държавата, общността. Да се подчиняват на правила. Да играят повече, защото са деца. И постоянно ходехме по музеи, на ферми за животни, по паркове, благотворителни събития. Връзката с природата е приоритет. Бил съм родител-доброволец на няколко такива екскурзии. При тях в училище пък идваха бобита (английските полицаи, на които децата вярват и ги обичат), общинските съветници, готвачи, поети, интересни личности от квартала. Работи се да стават граждани. Да имат отношение към парите, да уважават движението по пътищата, да участват в благотворителни акции. Но първото е: възпитание, възпитание, възпитание.

Затова стотици пъти го пиша, повтарям в интервюта, говорих от парламентарната трибуна, въпреки че ме освиркваха.
В контекста на случващото се у нас: деца и младежи пребиват полицаи, убиват, друсат се, мачкат хора с АТВ-та, формират банди, летят със скъпи лимузини и т.н., се вижда, че безредието, несигурността, неуважнието, младежката престъпност заляха страната ни. И не от немотия, а от глезотия.
Социалната тъкан е в разпад. Имаме нужда от разумен ред! Затова целта на новата образователна българска система трябва да е с акцент върху дисциплина и възпитание, а после и върху развитие на таланти. Иначе инвестираме в знания, а заради хулиганите знаещите деца ще избягат в чужбина.

И ние тук оставаме да сме боксовите круши на лошите. Този модел не ни трябва. Изчерпан е. Матурите създадоха зверски стрес върху деца и родители, окрадоха най-хубавите години на семействата, и това допълнително избива в различни психологически проблеми, един от които е агресията. В този си вид матурите са изчерпани. Възпитание, дисциплина, опростяване на учебните програми, модернизиране, повече гъвкавост, екологична култура, по-чести малки ваканции и развитие според качествата и талантите. Така виждам една от стъпките по пътя за излизане от това блато, в което се намираме.