За десетилетка лихвите по кредитите спаднали два пъти

През последните десет години лихвите по ипотечните кредити за граждани са спаднали малко повече от два пъти, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Ако в края на 1997 г. средният ефективен лихвен процент по жилищните заеми за домакинства в левове е бил 17.19%, в края на 2006 г. той е спаднал до 8.5%. Любопитен факт е, че в края на 1996 г. (позната като Виденовата зима) банките са сложили лихва по ипотечните от близо 450%. При кредит от 50 хил. лева за десет години, ако някой гражданин е бил теглил тогава, е трябвало да плаща месечно по близо 18 хил. лв. Здравата логика обаче е надделяла и данните на БНБ показват, че по това време почти никой не е теглил. Първите 100 хил. лева са взети едва през пролетта на 1997 г. при лихва от около 444%. Но "първия милион" с ипотечни заеми банките са натрупали едва през лятото, когато лихвата вече се е била "успокоила" до около 17%. Банковата ни история помни и лихва от 1290.97% през октомври 1996 г. Едва ли има смисъл да се смята каква би била чисто хипотетично месечната вноска по такъв заем. Интересен факт е и това, че през 1997 г. жилищните заеми са били с два процентни пункта по-скъпи в сравнение с потребителските. Това в днешни дни е точно обратното.

В следващите десет години обаче с отварянето на банките към кредитирането и особено в последната петилетка, когато и конкуренцията се развихри, лихвите спадат над два пъти до сегашните 8.5%. Най-ниският процент, при който българин е теглил кредит за жилище, е бил през март 2006 г. - 6.43%. След това обаче на международните пазари лихвите тръгнаха нагоре, което се отрази почти светкавично и върху тези у нас. Така върху лихвата, по която банките отпускат жилищни заеми, се добавиха два процентни пункта. С влизането на страната в Европейския съюз имаше очаквания за спад на лихвените нива у нас. Тези очаквания бяха свързани с факта, че в редица страни от съюза банките отпускат при цена от около 5%. От българските кредитни институции обаче не очакват сериозни изменения в цената на кредита. "Стигнахме вече мечтаните европейски нива", коментира дори известен банкер. Прогнозите на финансистите са, че максималното, което може а се случи поне през тази година, е банките да не оскъпят кредита, дори Европейската централна банка да продължи да вдига основната лихва.

При потребителските заеми през изминалите десет години поевтиняването не е толкова драстично. Те са тръгнали от нива от 15.5% в края на 1997 г., за да достигнат почти 10 на сто преди месец. Въпреки това именно заемите за текущо потребление се сочат от БНБ като най-бързо поевтиняващите, като в рамките на изминалата година спадът в цената им е от около два пункта. Най-евтино българите са теглили потребителски заеми през октомври 2006 г. - 9.37%. През т.нар Виденова зима аномалиите и при тях не са били рядкост - лихвата тогава е достигала 460%. Поради високата цена на седмица тогава са се теглили едва по десетина хиляди лева. Сега на ден средно се теглят по 5 млн. лв. потребителски кредити, сочат данните на БНБ.