Най-високите кули в света – надпреварата се мести в Азия

,Докато икономиките от Г7 се борят с ипотечната криза, развиващите се пазари продължават да набират скорост, както и строителството в тях. Големият брой компании, които се насочват натам, засилва търсенето на офис и жилищни площи. Заради смес от фактори, сред които гъсто населени градове, високи цени на земята и корпоративно его, 16 от 20-те най-високи кули в света вече се намират в Азия или Близкия изток, начело с 508-метровата кула Taipei 101 в Тайван, пише в класацията си Форбс.

Националната забележителност на Тайван е и най-високата сграда в света. Построена е през 2004 г., като строителството й излиза 1,8 млрд. долара. През 2009 обаче тя ще бъде изпреварена от Burj Dubai, която вече достига над 600 метра и може да се извиси до 900 м, когато бъде довършена.

Тази пролет се очаква на второ място в класацията да се нареди Световният финансов център в Шанхай (492 метра). През миналата година в Шанхай са били добавени 227 хил. кв. м офис площи клас А, нивото на незаетост пада до рекордния минимум от 2,5%, а средната наемна цена се покачва с 11,3% на годишна база до 1,14 долара за квадратен метър на ден, по данни на Colliers International.

Същевременно данни на Reis сочат, че нивото на незаетост на офис сгради в САЩ се увеличава до 12,8% през последното тримесечие на 2007 г., което е първото повишение от четири години. Изключвайки възможността за криза на основните пазари, от Jones Lang LaSalle прогнозират, че развитието на небостъргачите в Азия ще продължи и през 2012 г.

Всъщност небостъргачите винаги са били, освен удобно съоръжение, в известна степен показност. Директорът на Emaar Properties Робърт Буут гордо нарича проекта за 162-етажния Burj Dubai „символ на човешкия стремеж и успех, който прави Дубай един от най-хубавите градове в света“.

Манталитетът „колкото по-голямо, толкова по-добре“ се развива през 20-те и 30-те години на миналия век, когато американски магнати започват да се надпреварват кой ще построи най-високата сграда в Ню Йорк – пример за това са Empire State Building и Chrysler Building. „По подобен начин градовете в Азия, особено в Китай, се стремят да демонстрират новата си сила чрез високи сгради“, смята архитектът Ан Уар.

Небостъргачи продължават са се строят и в САЩ и Европа - Freedom Tower (417 метра) и Bank of America Tower (366 метра) в Ню Йорк, Trump International Hotel and Tower в Чикаго (424 метра) и Phare Tower в Париж (300 метра) са само няколко примера, но градоустройствената система за разрешаването на изграждане на небостъргачи в западния свят е усложнена.

Никълъс Брук, бивш президент на британския Кралски институт на лицензираните оценители на имоти, отбелязва, че докато предприемачите в Хонконг могат да получат разрешение за високо строителство в рамките на от 6 до 12 месеца, в САЩ това може да отнеме от две до три години заради мнението и участите на цялата общественост.

Сред ползите, които небостъргачите носят, е активното усъвършенстване на нови технологии, както и тенденцията да се правят по-енергийно ефективни.

Улисани в надпреварата, обаче предприемачите не трябва да забравят, че не всичко опира да размера. Конструкции с височина над 60 метра могат да станат по-малко ефективни, що се отнася до строителни разходи, предупреждават експерти. Пример за неудачен проект в тази насока е хотел Ryugyong в Пхенян (333 метра), обявен наскоро и за най-грозната сграда в света от списание Esquire. Сградата стои незавършена и празна от години поради липса на средства.

„По-земните“ строителни предприемачи могат да потърсят възможности и в други посоки. Така например холандски инженери наскоро получиха зелена светлина за проект, който предвижда изграждане на подземен град под Амстердам. Проектът е на стойност 7,4 млрд. паунда и се планира строителството му да започне през 2018 г.