Игра за милиони с ремонта на НДК

Във втората част от своя коментар във в-к "Труд", бившият директор на НДК Христо Друмев, обяснява, че си е позволил коментар главно поради лъжливото твърдение, акцентирано в тази кампания, че от създаването на НДК през 1981 г. досега не са били извършвани ремонти.

Забележката на в. „Труд“ под линия във въпросната публикация, че има основание за специално разследване, имаше неочаквано положителен резултат. Получих над 50 телефонни обаждания от хора, пряко свързани лично или институционално със съдбата на НДК. Започнах да систематизирам съобщените факти. И изведнъж стана кристално ясна драматичната причина за тази необичайна медийна кампания „НДК – носителят на промяната“, която за момента е пазена в дълбока тайна не само от ръководството на двореца, но и от екипа на принципала – тогавашния вицепремиер Томислав Дончев.

Както всички предприятия държавна собственост, НДК изготвя ежегоден финансов отчет, който внася до 31 март на следващата година в НАП с декларация образец 1010. За 2015 г. – първата пълна година на назначения през 2014 г. изпълнителен директор Мирослав Боршош, такава декларация е била попълнена и изпратена своевременно, но върната обратно поради липса на параф на принципала. От този момент започва драмата. Г-н Дончев отказва да подпише декларацията и вместо това писмено иска обяснение за съдържанието й – сензационна чиста загуба 9 296 729,99 лв. В отговор започва „изсмукване от пръстите“ за представяне на „обективни фактори“ за тази загуба, изброени от г-н Боршош в писмо лично до зам. министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика. Повечето от тях обаче нямат нищо общо с предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. Примери:

1. Дигитално заснемане и съставяне на технически паспорт на сградата;

2. Обследване за енергийната ефективност.

Тези действия обаче са извършени още през 2009 г. от плевенската фирма КИМТЕКС. Пълната документация освен че се намира в НДК, бе изпратена на Агенцията за енергийна ефективност, в резултат на което НДК още тогава влезе в списъка на сградите държавна публична собственост, които следваше да получат значителна финансова помощ. Ако г-н Боршош е имал съмнения за този факт, е можел да се свърже с един от архитектите, отлично извършили задачата – Румен Данговски, понастоящем на работа в София, в РВД.

1. Проектиране и изменение на обект зала „Перото“, което и до ден-днешен не е узаконено от ДАГ поради неуредени евакуационни възможности;

2. Проект и изпълнение за преобразуването на уникалната за България многофункционална амфитеатрална Зала 2 с въртяща се сцена в обикновена театрална зала с комична украса от стари обувки, отново при грубо нарушение на авторските права.

Странно защо е пропуснато преустройството, също в нарушение на авторските права, на единствения музикален магазин в НДК в Нов театър (по-известен като „театър „Кадурин“), вероятно защото той фалира още в следващите месеци.

Без да има редовен договор, че правителството ще отпусне някаква определена сума за „модернизация на сградата“, се започва трескаво обявяване на обществени поръчки за извършване на проектни и строителни работи, всички неизменно без предварително съгласуване с авторския колектив на проекта НДК начело с архитектите Александър Баров и Косто Костов (вторият за щастие е жив и здрав). Всички тези обществени поръчки поради различни недостатъци и нарушения са атакувани от Камарата на архитектите в България (КАБ).

Създава се скандална ситуация, останала скрита за обществеността. Обещавано приказно бъдеще, а на практика очертаващ се финансов фалит. Правителството все пак решава да извърши спасителна операция – предоставят се 17 милиона лева, но като апорт към капитала на ЕАД „Конгресен център – Национален дворец на културата“, който възлиза на около 300 млн.лв. (колкото е стойността на недвижимата собственост и обзавеждането в НДК).

Моята прогноза е – предстоят тежки дни за служебното правителство, за вицепремиера Деница Златева и министър Кирил Ананиев.