Димитровград - най-мащабният български строеж в историята

„Глас народен, глас божи” – през 2010 година зрителите на националната телевизия, обявиха южното чудо на соц. строителството за най – монументалния градеж в държавата ни за предходния век. Аргументите за това са много. Вероятно са доста малко градовете в света, издигнати на гола поляна за кратък период и с напълно функциониращи промишленост и инфраструктура. А, да и трудът за това е бил доброволен и безплатен. Малка разлика от Лас Вегас да речем.

Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“, припомнят ни сайта Спомени от народната република. Те са последвани от десетки хиляди други младежи. Общо над 50 000 бригадири пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.

Градът е основан на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево.

Населението на Димитровград през първите 10 год. след създаването му е било около 34 000 души. От тогава започва да расте, най-вече заради имигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985-1992 г. с над 50 000 жители.

В резултат на строителството Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.