Най-старият висящ мост в Щатите е построен през 1849 г.

В началото на 19-ти век, през 1808 г. правителството на САЩ обявява намерението си за изграждане на национална пътна мрежа. Цели 30 години по-късно, в 1838 г., военни инженери оповестяват плановете за строеж на мост над река Охайо при град Уелинг на границата между щатите Вирджиния и Охайо. Първоначалните надежди на местните жители обаче бързо угасват, защото федералните власти не проявяват интерес към проекта и за неговата реализация не са отпуснати средства. Една от причините е, че разположеният на север по поречието на реката голям град Питсбърг (щата Пенсилвания) е имал силно лоби във федералната столица. Стига се дотам, че щатските власти на Пенсилвания завеждат иск срещу компанията, построила моста. В крайна сметка доста години по-късно искът е решен от Върховния съд на САЩ в полза на строителната фирма и на жителите на Уелинг.
През март 1847 г. щатското събрание на Вирджиния прави поправка в местното законодателство, което позволява започването на изграждането на уникалния мост. Компанията, спечелила търга за строежа, пуска в продажба акции, които бързо се разграбват. Властите обаче са разрешили емитирането на ценни книжа само с обща стойност 135 хил. долара. Строителната фирма и общината на Уелинг през май наемат инж. Чарлз Елит за главен проектант и надзорник на строителството. През лятото на 1847 г. той представя в общината доклад от 43 страници. В него се описват не само детайли от конструкцията на моста, но се анализират и принципите й - висящ мост, “окачен” между две кули, намиращи се на двата бряга на реката.
В началото на октомври 1849 г., две години и седем месеца след задвижване на процедурата на строежа, първият висящ мост над голяма река в САЩ е готов и по него минава първата каруца. Официалното откриване на най-големия мост по онова време в Щатите става на 15 ноември. Тогава символично е поставена последната дъска на пътното платно. Авторът на проекта на конструкцията на моста инж. Ч. Елит и неговият колега Джон Дикинсън, конструктор на металните и каменните елементи, преминават цялата дължина в малка двуколка, теглена от един кон. По целия мост са били окачени стотици газени лампи. От двата бряга на реката се чували топовни салюти.
За изграждането на висящия мост над река Охайо при Уелинг в средата на 19-ти век са похарчени 250 хил. долара, което е много повече от планираните предварително около 130 хиляди. След започване на неговата експлоатация са въведени такси за преминаване. За пешеходец се е плащало по 5 цента, за човек на кон - 10 цента, за фургон, теглен от 6 коня - 75 цента. Месечният абонамент за преминаване на моста от пешеходци е струвал 50 цента.
За времето си мостът е бил едно постиженията на техниката. Неслучайно той и до днес е

смятан за връх в проектирането
на подобен тип съоръжения.
Разстоянието между носещите кули е над 307 м. Височината на кулите над най-ниското равнище на водата е 47 м. Носещите кабели са 10. Най-големият се състои от 550 стоманени въжета с дебелина три четвърти цола, а най-малкият има само 140 въжета. От източната част на моста кабелите са фиксирани последователно, подобно на огромна верига на огромна сграда, разположена на ул. “Мейн”. На западния бряг за целта е построена специална стена. За да бъдат предпазени от корозия, стоманените въжета са покрити със слой от оловен миниум, върху който е нанесена обикновена блажна боя. През 1983 г. е направено основно изследване на носещите кабели. С малки изключения се оказва, че те са в добро състояние въпреки над 130-годишната експлоатация на съоръжението. За проверката и подмяната на повредените кабели са били изразходвани 2,4 млн. долара.
Носещите кули са построени без големи архитектурни претенции. Материалът, от който са съградени, е обикновен пясъчник. Арките им са полукръгли. Скромната архитектура на кулите вероятно е била продиктувана от недостига на средства и стремежа към икономии. В тях са разположени седлата на носещите въжета, които са насочвани от 3 ролки (две спомагателни флангиращи и една основна), излети от чугун. Кабелите се изравняват в седлото, за да се избегнат прекалените локални напрежения. Откъм течението на реката все още могат да се забележат следите от големите повреди, нанесени на моста по време на силна буря, разразила се през 1854 г. Тогава част от кабелите са били изтръгнати от седлата на кулите. Съоръжението е възстановено едва шест години по-късно.
При проектирането е заложена

товароносимост на мостта от 297 т
или 32 тежко натоварени фургони с 192 коня и 500 каруцари или 4000 въоръжени мъже. Американците считат за едно от най-големите постижения в своята история запазването на уникалния мост по време на гражданската война от 1861 до 1865 г. Тогава съоръжението няколко пъти е било превземано от армииите на южняците и на федералистите, но нито веднъж не е било разрушавано или сериозно повреждано.
През 1871-1872 г. на моста са монтирани допълнителни кабели, за да се подобри неговата устойчивост. Ремонти и модернизации на съоръжението са правени и през 1922, 1930 и 1948 г.
До средата на 20-ти век настилката на платното и преградните стени на пешеходните пътеки са от дебели дървени дъски. При ремонта през 1956 г. те са подменени със стоманени решетъчни елементи. Целта е била по този начин да се намали съпротивлението, което съоръжението оказва на вятъра, и така да се подобри неговата устойчивост. Едновременно с това пешеходните тротоари са стеснени, за да се увеличи ширината на пътните платна за автомобилното движение.
В края на 60-те години в американския конгрес постъпва предложение мостът над река Охайо при Уелинг да бъде включен в регистъра на историческите места с федерално значение в САЩ. Вписването се реализира на практика едва през 1980 г.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]