ЗУТ трябва да стане работещ закон

През изминалата почти една година и половина от влизането в сила на Закона за устройство на територията (ЗУТ) бяха проведени много профисионални обсъждания, семинари, конференции и дискусии, в резултат на които се очертаха основните проблеми при практическото прилагане на закона, както и основните насоки за неговото изменение и допълнение. И тъй като неработещите текстове съвсем не са малко, а и споровете по тях не стихват, се стигна до внасянето в Народното събрание на два законопроекта за изменение и допълнение на ЗУТ. Анализът на практиката по ЗУТ, на изразените негативни оценки и на постъпилите предложения и коментари от държавни и общински органи, независими експерти, български и чуждестранни неправителствени организации и международни институции определят принципните направления за изменение и допълнение на закона, на които са заложили група депутати от НДСВ в свой проект - алтернатива на внесените промени от МРРБ.
Предложената в алтернативния законопроект категоризация на строежите отчита степента на тяхната значимост и сложност. Депутатите определят

6 категории строежи
взависимост от естеството или значимостта им (чл. 138):
1. първа категория - с национално значение;
2. втора категория - с регионално значение;
3. трета кагегория - с областно значение;
4. четвърта категория - с общинско значение;
5. пета категория - с ограничено (местно) значение;
6. шеста категория - други строежи.
Невралгичен пункт в ЗУТ според цялата строителна гилдия са регламентираните в Глава Осма

съгласувателни и разрешителни процедури
предхождащи разрешаване на строителството. Нерядко противоречията в отделните специални закони и подзаконови нормативни актове на отделните ведомства забавят или препятстват бързото започване на строителството и често стават предпоставка за генериране на корупция. Депутатите предлагат инвестиционните проекти за строежи с национално и регионално значение се съгласуват от министъра на регионалното развитие и благоустройството след разглеждането им от национален експертен съвет. Инвестиционните проекти за строежи с областно значение се съгласуват от областния управител след разглеждането им от областния експертен съвет., тези с общинско значение - от главния архитект на общината след разглеждането им от общинския експертен съвет, строежи от пета и шеста категория се съгласуват също от главния архитект на общината.
Вносителите предлагат инвестиционните проекти, въз основа на които се издава разрешение за строеж, да се оценяват за съответствието им с изискванията за безопасност на строежите по чл. 169, ал.1.
Оценката за съответствие на инвестиционните проекти за строежите от първа до пета категория ще се извършва от лицензиран консултант, а за строежите от шеста категория - от проектанта, изработил проекта.
Със законопроекта се предвижда нов момент в процедурата по издаване на разрешение за строеж чрез въвеждането на оценка за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за безопасност на строежите, приети с Приложение N№ 1 към Директива 89/106 на ЕС. Предвижда се оценката за съответствието да се извършва от лицензиран консултант, което значително ще облекчи процедурата по съгласуване на инвестиционните проекти.

Страни в строително-инвестиционния процес
Значителна част от практическите проблеми от действащия ЗУТ са съсредоточени в текстовете, регламентиращи участниците в строително-инвестиционния процес. Дисбалансираната нормативна уредба на правата и задълженията на страните, ангажирани в строителството, неправилното уреждане на техните отговорности затрудняват работата както на възложителите и изпълнителите по договорите за строителство, така и на държавните и общински контролни органи.
Вносителите на проекта предлагат като страни в процеса на строителството са възложителят и изпълнителят, както и консултантът, проектантът и доставчикът (чл. 160). Възложител по договора за строителство е лицето, на което е издадено разрешението за строеж. Възложителят лично или чрез нает от него консултант осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Проектант е физическото или юридическото лице, натоварено от възложителя с изработването на инвестиционните проекти. Проектантът е отговорен за законосъобразността, качеството, пълнотата и приложимостта на изработените от него инвестиционни проекти, както и за правилното и пълно комплектуване на инвестиционния проект и за съответствието между отделните части по специалности. Условията и редът за осъществяване на авторски надзор при строителството, се определят с договор между възложителя и проектанта. Изпълнител е лицето, което със свой персонал, изпълнява проекта съгласно сключения договор с възложителя. Правата и задълженията на консултанта са разписани в чл. 165. Определението за дейността му е следното: “Консултантът е лице, наето от възложителя за управление на инженеринговия процес до приключване на строителството и въвеждане в експлоатация на готовия строеж.” За упражняване на своята дейност е предвидено консултантът да се лицензира от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
След приемането на Закона за Камарите на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране стана възможно част от функциите на държаните органи да бъдат предоставени на браншовите организации на архитектите и инженерите - проектанти. Затова със законопроекта се предлага те да обобщават най-добрата проектантска практика и да могат да определят процедурите за провеждане на конкурсите за възлагане на устройствени концепции и условията за провеждане на конкурсите за възлагане на инвестиционни проекти, съставляващи обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки.

Държавно приемане и разрешаване ползването на строежите
Вносителите си дават сметка, че през изтеклия период на действие на ЗУТ бяха генерирани значителни критики по отношение на възприетия ред за държавно приемане и въвеждане в експлоатация на готовите обекти. Уредената в Глава XI на закона процедура по въвеждане в експлоатация на готовите строежи е усложнена и бюрократизирана. Предложенията им за изменения в действащите текстове на ЗУТ са насочени към въвеждане на принципа за регистрация на завършените строежи в администрацията на органа, издал разрешението за строеж. Така задълженията на ДНСК са значително ограничени. За значимите строежи - с национално, регионално и областно значение е запазен действащият ред за въвеждане в експлоатация след издаване на разрешение за ползване от ДНСК. Не се изисква регистрация за въвеждането в експлоатация за строежите по чл. 147, ал.1, както и при промяна на предназначението на сгради и части от тях без извършване на строителни и монтажни работи.

Виолета СТОЕВА
[email protected]