Иван Миронов – дела и документи

, Иван Миронов бе доведен в столичното следствие преди броени дни с каска и бронежилеткаКъм края на 1995 година общата сума на лоши и съмнителни вземания на търговските банки възлиза на 342.7 млрд. лв. Нетната стойност на капитала на търговските банки е 53.3 млрд. (ПЧБ - 7.3, Стопанска - 15.4, ОББ - 14.9, Балканбанк - 14.4, Биохим - 8.2, Минералбанк - 7.7, Агробизнесбанк - 8.2, БЗК - 5.6).
БАЛКАНБАНК е създадена през 1982 г. под името “Транспортна банка” с цел обслужване най-вече на каростроителното ни обединение БАЛКАНКАР. След 1989 г. за нея настъпват интересни времена. Тясното “сътрудничество” с Мултигруп и “вещото” ръководство на Иван Миронов довеждат цветущата някога кредитна институция до

логичен фалит
БАЛКАНБАНК е втората поред в класацията на лошите кредити, чиято обща сума се изчислява на 286.835 млрд. лв. Лошите кредити са 655 бр. Схемата, по която са давани те, е следната: подписва се първият, харчат се парите, стотинка или цент не се връща и въпреки това следват нови “помощи” за длъжниците. “ЕТТ” е с 19 кредита за 9.398 млрд. лв., “Балканагро” с 16 заема за 16.411 млрд. Шедьовър са авалираните записи на заповед, с които БАЛКАНБАНК се задължава да плати на самата себе си, ако длъжникът не го направи. Друг шедьовър са мултигруповият патент на цесиите и встъпване в дълг - “уредили” много лоши заеми.
Сделките с брейди книжа по външния дълг на БАЛКАНБАНК се въртят от мултигруповото “Балканинкасо”. Информационното и електронно-картово обслужване е от “Банк хай сис” ООД и “Балканкарт” ООД - пак фирми от групировката.
Общата сума на предявените вземания от кредиторите на банката възлиза на 38.733 млрд. лева. От тях 22.035 млрд. лв. са главница и 16.669 млрд. лв. - лихви.
БАЛКАНБАНК беше най-голямата от фалиралите банки. През 1999 г. активите на трезора бяха оценени на 30.779 млн. лева от оценителя ЕТ “Текла консултинг - Виолета Касърова”. БАЛКАНБАНК бе затворена на 23 септември 1996 г.

Кредитният портфейл на трезора
по данните от първата му оценка е в размер на 330 млн. лева. Повечето от вземанията на БАЛКАНБАНК обаче бяха оценени на нула, тъй като длъжниците също са в несъстоятелност.
Между най-големите длъжници на БАЛКАНБАНК са “Балканинвест” АД, “Балканкар” АД, “Ер Виа” ООД, “ЗММ” - София, “Авицена медикал” ЕООД, “Индустриал - М” АД, “Плама” АД, “ЕМТ” ЕАД - Тетевен, “Балкан машинари” холдинг, “Дисконтова къща” АД, “ВНТ” АД, “Кавалер” ЕАД, “Свилоза” ЕАД, “ВЕНТ” ООД. Най-любопитното в случая е, че според заключението на синдиците 98.9% от вземанията на банката са безнадеждни. От тях 88.6% нямат никакво обезпечение или пък ако имат, то е незначително. В отчета си, изпратен до Софийския градски съд и БНБ, синдиците са сигнализирали за редица нередности, извършени от бившите ръководства на фалиралата банка. При оформянето на обезпеченията по отпусканите в БАЛКАНБАНК кредити например се е подхождало твърде немарливо. Контрол върху кредитите почти не е осъществяван. Не е правена и актуализация на обезпеченията по кредитите. При проверката на кредитните досиета се оказва, че в част от тях липсват оригиналните договори за кредит и за залог. Не са малко и случаите, в които са налице два еднакви по вид документа за взаимоотношения между банката и кредитора, но с различни договорни клаузи, комисиони, и ... подписани от две различни лица. Става ясно, че обект на нарушения най-често са записите на заповед. В много случаи са налице по две “копия” на документ - едното с един подпис, а другото - с два. А оригиналът просто липсва, което от юридическа гледна точка прави договорите невалидни, какъвто е случаят с повечето от кредитите за Балканкар след 1989 г. В БАЛКАНБАНК изобилстват пикантните случаи като тези оригиналните документи да са подписани само от страна на банката. Съществуват споразумения и договори, в които липсва подпис на поемателя на дълга, в други има подпис на лице, което няма нотариално заверено пълномощно. Проверката на синдиците се оказва първата цялостна проверка на документацията на кредитната институция от нейното създаване.
Причината фалиралата банка на Иван Миронов да придобие прозвището

“касичката на “Мултигруп”
бе, че групировката на Илия Павлов притежаваше 5% от капитала й. Една от управителките на “Мултигруп” Лилия Христова пък бе в съвета на директорите на кредитната институция. БАЛКАНБАНК и по-специално нейният изпълнителен директор Иван Миронов дава безброй кредити на “мулти”-фирми или на дружества, в които банката и групировката са съсобственици. 7 от 16-те големи длъжника на Балканбанк са фирми на Мултигруп или свързани с нея - дългове към 31.05.96 правят 38.52% от кредитния портфейл на банката (14.234 млрд.) Кредитите многократно разсрочвани и давани при преференциални условия, цесирани и прехвърляни. Иван Миронов и Надежда Апостолова (по-късно съветник на управителя на БНБ Любомир Филипов) са членове на УС на почти всички фирми-длъжници, без да са съдружници.
Балканкархолдинг дължи на Балканбанк над 7 млрд. Посредник по отпускането на кредитите е била Дисконтова къща. На задграничното дружество на холдинга “Балканкар-Норд Америка” банката е дала кредит от 1.5 млн. долара, с които са купени книги по външния длъг за 7.5 млн. долара. Банката сконтира задълженията на холдинга с номинала на облигациите. Холдингът за 5 години трябва да възстанови разликата между номинала и покупната цена +14% лихва. Вероятно облигациите са в Дисконтова къща.
Заради тези и други подобни кредити (по нито един от които няма обезпечение) БАЛКАНБАНК фалира. Сега срещу шефовете й се води следствено дело. Обвиняеми по него са Иван Миронов и другият изпълнителен директор на банката Надежда Апостолова. Но докато Апостолова се пече на съдебния огън у нас, Миронов успя да се изнесе в чужбина и дълги години спокойно си харчеше парите в САЩ. Едва преди десетина дни той бе принудително докаран в страната от Македония, където бе задържан от тамошните власти при едно от многобройните си бизнеспътувания.

Виолета СТОЕВА
[email protected]