Няколко сценария за инвестиции в енергетиката

През 2002 г. правителството и парламентът приеха нова енергийна стратегия. В нея беше декларирано желанието на държавата да се оттегли постепенно от инвестиционна активност., През 2002 г. ЕБВР отпусна на "Топлофикация-София" заем в размер на 112 млн. евроВ същото време обаче трябва да се привличат инвестиции за модернизация на енергийния сектор. Една от подцелите е усилията на държавата да бъдат насочени към осигуряване на пряко финансиране или на държавно гарантирани кредити за проекти, които на този етап
не представляват интерес за търговски банки
Причината е, че част от дружествата все още работят на загуба.
Проектите, които се нуждаят от държавна подкрепа, са най-вече в сферата на топлоснабдяването. Сред по-големите е рехабилитацията на "Топлофикация-София". Скоро се очаква да бъдат осигурени и средствата от Световната банка.
Осигуряването на инвестиции за модернизация на все още държавни дружества преди тяхната приватизация е най-реалистичната форма за финансиране, смята Иванка Диловска - директор на Дирекция "Проекти и структурни реформи" към Министерство на енергетиката и енергийната ефективност.
Топлофикационните дружества засега са на субсидии. Приходите са по-малко от разходите. Необходими са инвестиции, за да се осигури по-добра енергийна ефективност. В случая с "Топлофикация-София" това е намаляване на загубите по преноса, подмяна на абонатните станции, регулация на потреблението. Мерки с изключително голям ефект, основно за потребителя, мерки с фискален ефект, тъй като разходите намаляват и периодът на субсидирането също ще бъде съкратен.
Проектите от този вид са характерни за инвестиции, които изискват държавна подкрепа. Ще продължим да търсим средства по същата схема и за останалите топлофикации, защото досега проектите са свързани със загуби по преноса, с модернизация на преносната мрежа, но голяма част от тях се нуждаят от модернизация на производството, обясни Диловска. Тя допълни, че освен държавната подкрепа и осигуряване на държавно гарантирани кредити, се разчита и на приватизацията като на един много силен инструмент за привличане на необходимите инвестиции.
Възниква обаче въпросът какъв да бъде подходът за приватизация. При едно проектно финансиране, подобно на това в ТЕЦ "Марица-Изток 3", парите на инвеститора отиват директно в дружеството. Средствата не влизат в бюджета, така както това става при чистия вид приватизация с търг или конкурс. При равни други условия приватизацията чрез смесено дружество
води до по-ниски цени на енергията
отколкото при чистата приватизация, чието основно предимство е прозрачност и конкуренция при избор на купувача. Предизвикателството според Диловска се състои в това как едновременно да се постигне успех в три направления - либерализация, приватизация и в същевременно модернизация и инвестиции.
Дългосрочните договори за покупка на енергия се приемат положително от страна на банкерите, защото това е сигурна гаранция, че те ще си получат парите и че кредиторите ще могат да обслужват задълженията си.
Ако ние решим сега да инвестираме, преди да направим пазар, и насърчаваме сключването на дългосрочни договори за изкупуване на енергия, ще успеем в намирането на инвестиции, смятат експерти от МЕЕЕ. Въпросът е, че при този динамичен пазар на енергия в региона това означава и поемане на риск и той ще бъде поет от страна на държавата, респективно от крайните потребители. От друга страна обаче не може да изчакваме с инвестициите докато създадем пазар, така че се налага да вършим всичко успоредно, е мнението на Диловска. Последователността на всяка стъпка на правителството в този изключително драматичен етап от реформата в енергетиката трябва да бъде внимателно премерена, така че да не се стига до нито една от възможните крайности.
Инвестициите в сектор енергетика за следващите 3 години
варират от 2,5 млрд. евро до 6 млрд. евро. Диапазонът е голям, защото прогнозите са направени при различен сценарии. Минимално необходимите обаче са около 3 млрд. евро. Приоритетни са капиталовложенията в електроенергетиката, насочени към модернизация на съществуващите мощности "Марица-Изток" и в газоснабдяването за развитие на газоразпределителната мрежа. Би трябвало в най-скоро време да бъдат проведени търгове за инвеститори в газоразпределителните региони. Ако тези търгове минат успешно, може да се очакват около 1 млрд. евро инвестиции в газоразпределителната мрежа в следващите 3 години.
Сред основните донори в инвестиционния процес у нас е Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). През 2002 г. тя е финансирала проекти в югоизточна Европа на стойност 1,5 мрлд. евро, от които
182 млн. евро в България
За сравнение през предишни години средно постъпленията са се движели около цифрата 50 млн. евро за година. Амбицията на ЕБВР е да увеличи обема на инвестициите и той да достигне 370-380 млн. евро през 2003 г.
За последните 11 години банката е инвестирала в българската икономика 800 млн. евро в близо 50 проекта. 61 на сто от тази сума е постъпила в частния сектор и само 39 на сто в държавния. От тези 800 млн. евро 40% са насочени в сектор "Енергетика". Първият енергиен проект, в който е извършено капиталовложение, е от 1992 г., когато е отпуснат държавен заем на НЕК в размер на 99 млн. евро. Парите бяха предназначени за екологично подобрение на ТЕЦ "Марица-Изток 2". За модернизацията на ТЕЦ "Марица-Изток 3" банката е осигурила заем от 650 млн. евро, от които 112 млн. евро са вече на разположение на българската страна. От ЕБВР определят, че това е една от най-значимите частни инвестиции у нас и първият независим енергиен проект.
Потенциален проект, който се задава на хоризонта и може да бъде факт още през т.г., е рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-Изток 1". Стойността му ще възлезе на 900 млн. евро.
През 2003 г. вниманието на банката е насочено и към оказване подкрепа на правителството за успешна приватизация на енергийно-разпределителните дружества.
ЕБВР отделя внимание на регионални проекти, като например този за изграждане на 150 км далекопровод между България-Макдония, от които 80 км ще са територията на нашата страна. Предвижда се модернизиране на подстанции в Дуброво и на още една в Щип, от където ще започне изграждането на съоръжението. Проектът, чиято стойност ще бъде около 41 млн. евро, ще повиши стабилността на системата и да намали загубите. Очакванията са, че той ще подпомогне за изграждане на регионален пазар на електричество.
В областта на топлофикацията през 2002 г. европейската банка подписа проект за енергийна ефективност с "ТЕЦ София" на стойност 112 млн. евро. От банката проявяват желание за разширяване на дейността си в тази сфера от българската икономика.
Преобладаващата част от дейността на европейската банка е в частния сектор - 61 на сто, в останалите 39% се работи с държавни гаранции. От банката заявиха, че сделките с НЕК и топлофикациите, сключени през 2002 г. са последните, по които има държавни гаранции.
Милена БОГДАНОВА
[email protected]