High tech бъдеще за София

Според новия общ устройствен план на София, който беше приет от Столичния общински съвет в началото на август, градът трябва да се превърне в привлекателен административен, икономически, комуникационен, туристически и културен център на Балканите. Следва Министерският съвет да внесе в Народното събрание проектозакон за одобряване и прилагане на плана. Следващата стъпка е изработването на наредба за правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на столичната община при прилагане на общия устройствен план.

Над 500 архитекти, инженери и специалисти работиха в продължение на 5 години по проекта. Столичният кмет Стефан Софиянски определи решението като 43-годишна крачка, защото предишният план е от 1961 г.

Реализирането на грандиозното намерение зависи от ресурсите на общината. София ще разчита и на фондовете на Европейския съюз и затова от 2004 г. открива свое представителство в Брюксел. Изготвени са етапен план програма до 2012 г. и спешна програма до 2006 г., която трябва да реши въпроса с транспортната и инженерна инфраструктура на града. Засега всичко звучи като научна фантастика.

Близо 62 км скоростни градски магистрали трябва да се построят в столицата през следващите 20 години, разказва арх. Малина Добрева, един от авторите на плана и началник на отдел "Териториално планиране" в общината. Пешеходците ще минават само през подлезите. Новите пътища ще свързват жилищните квартали със зоните, определени за труд. Оформят се и три градски ринга, които трябва да поемат увеличения поток от автомобили. Градската улична мрежа ще бъде свързана с еврокоридорите 4, 8 и 10. По тяхното протежение ще се развиват стопански и обслужващи структури - складове, банки, офиси на фирми.

Предвижда се метрото да стане гръбнак на градския транспорт. До 2007 г. трябва да бъде завършен първият метрорадиус от "Обеля" до "Младост", а до 2020 г. и вторият, който ще свърже "Надежда" с "Хладилника". Планирано е и трето трасе, но то е в дългосрочна перспектива и ще свързва Княжево с "Ботевградско шосе". Едновременно със строителството на метрото ще се увеличават и скоростните трамвайни трасета. Ще се поставят 24 км нови релси. За тролеите ще бъде построен 53 км нов път.

Столицата залага на електрическия транспорт, защото е по-евтин и екологично чист, обясни арх. Добрева. Автобусите постепенно ще се изместят към периферията на града. Предвижда се още изграждането на алеи за колоездачи. На всяка станция на метрото ще има стоянка за велосипедите.


Центърът на София - огромен подземен паркинг

Идеята е да бъдат построени шест паркинга под земята. Заложени са и срокове за реализацията. До 2007 г. ще се изградят подземни гаражи под храм-паметника "Св. Александър Невски", под площад "Батенберг", до новите станции на метрото в отсечката между Орлов мост и ул. "Гурко", както и в южната част на Женския пазар. В периода 2007 - 2012 г. ще започне строежът на още два гаража - под кръстовището на бул."Мария Луиза" и "Сливница" и под бул. "Пенчо Славейков". През 2007 - 2015 г. пък ще се строят буферни паркинги под главните входящи артерии на София и пръстените около града.

До 2007 г. трябва да бъде с изградена водоснабдителната и канализационната мрежа на града. В момента проблемът е най-голям за южните райони - "Манастирски ливади", "Кръстова вода", "Витоша", "Малинова долина", ВЕЦ - Симеоново. Има райони без канал и водопровод дори в смятаните за престижни квартали Бояна, Драгалевци и Симеоново. С решаването на инфраструктурните проблеми ще дойдат повече инвеститори и ще се оживи строителството.


Няма нови територии за строителство на жилищни комплекси

В следващите 20 години няма да се усвояват нови територии за изграждане нови жилищни комплекси. В момента София има неусвоени 2500 хектара предимно за жилищно строителство, които могат да поберат още 260 000 обитатели.

По тази причина стратегията на общината е да създаде условия хората сами да строят жилищни кооперации. Ще се насърчават също формите на реконструкция на старите и овехтели жилища в централната част и на саниране на панелките. Главният градски център ще бъде освободен складовете, пазарите и автоборсите - те ще бъдат изтеглени към периферията.

Съществуващите сега вилни зони ще се разширят. В четири крайградски зони в района на Панчарево, Камбаните, Драгалевци и Симеоново ще се обособяват територии за строителство на еднофамилни къщи с много зеленина. Това ще доближи София до европейските стандарти.

Бъдещето е на селища за високо стандартно обитаване със собствена инфраструктура и обслужващи сгради - поликлиника, заведения, спорт и атракции. Нови територии на жилищно строителство са предвидени предимно в северните и източните квартали, както и част от южните, като "Малинова долина", "Витоша", "Манастирски ливади". Банкя и Горна баня стават балнеолечебни центрове. Предвижда се изграждането и на още два нови балнеоложки комплекса в Панчарево и Лозен.


Лозен ще е новото атрактивно място за работа

Причината са отличните климатични условия, липсата на промишлено производство, изградените комуникации. Освен това се предвижда и строителство на високотехнологичен бизнес парк "София 1". В него трябва да бъдат инвестирани около 90 млн. лв. Той ще се простира на площ от 30-40 хектара около Лозен, близо до бул."Цариградско шосе". В него ще се трудят между 2500 и 5000 души дневно. Северните части на столицата също ще бъдат приобщени към града. Атрактивен за живеене ще стане районът под южния склон на Стара планина.

Ще се създадат и равностойни условия за живот в бедстващите сега квартали като ромските махали, "Дружба", Кремиковци, които имат проблеми с инфраструктурата и екологията. Суходол ще стане перспективна територия за живеене. Предвижда се върху сегашното сметище да бъде изграден парк за отдих.


Кварталът ще определя етажността на застрояването

За това столицата е разделена на 40 строителни зони. Новите кооперации в центъра ще бъдат 7-8 етажа. Разрешено е и високото строителство на над 30 етажни сгради. То ще бъде на големи кръстовища и в началото на магистрали. В жилищните комплекси постройките ще бъдат 5-6-етажни. В крайградските райони и вилните зони е предвидено само ниско строителство.

Оформят се пет оси на развитие на града според входно-изходните магистрали. Това са на югоизток по бул. "Цариградско шосе", на югозапад по по бул. "Цар Борис ІІІ", на северозапад по бул. "Сливница", на север по бул. "Рожен" и на североизток по бул. "Ботевградско шосе. Най-силна ще остане оста северозапад - югоизток, която осигурява връзката между Европа и Азия. По петте оси на развитие ще бъдат разположени вторичните градски центрове. Предвижда се обособяването и на комплексни и специализирани центрове на наука, търговия, спорт, отдих и атракции.


Увеличават се зелените площи

Два пъти повече въздух ще се пада на всеки софиянец през 2020 г. В момента в София има по 15 кв. м зелена площ на човек, а след 17 години се планира да е 33 кв. м . Сега зелената система заема 10.5% от 19 000 хектара, върху които се простира столицата. Предвижда се тя да нарасне на 18.2%.

Нарастват и териториите за спорт, атракции и отдих от 1.3% на 2.1%. Акцентът на водните паркове се пада върху река Искър, където вече се строи воден "Дисниленд". Ще бъдат изградени седем тематични парка - балнеоложки - "Жива вода", исторически - "Софийската Света гора", природен - "Витоша", спортен - "Студентски", атракционен - "Полето" и "Зелената памет".

Историческият център на София ще бъде номиниран за "световно наследство". Програмата за опазване на културно-историческото наследство предвижда още създаване на етнографско селище музей, мултимедиен център "София и европейските култури", включването на столицата в европейските културни маршрути.


София се разделя на шест мегарайона

Шест централни и четири периферни района ще заменят сега съществуващите 24 общини в София според плана. Новото деление е съобразено със специфичните проблеми на всеки район - природна среда, застрояване, начин на живот. Тенденцията е да се развива околоградският район, а не градът, каквато е световната практика, посочи арх. Добрева. В момента урбанизираната територия е 15 хил. хектара и се предвижда да нарасне до 17 хил. хектара. Прогнозите са 37-те населени места около столицата през следващите 17 години да поемат към 180 000 души. В момента населението е съсредоточено в компактния град - 1.1 млн. души, докато в крайградските райони живеят 77 000. Очакванията са през 2020 г. в София да живеят 1.3 млн. души, а средната работна заплата да достигне 3500 лв.