Хипермаркетите влага повече пари у нас

Наситените местни пазари, ожесточената конкуренция и рестриктивното законодателство безжалостно карат големите вериги за търговия с хранителни и потребителски стоки да вървят по пътя на глобализацията. През 2003 г. водещите 30 търговски вериги в света са разширили своите "империи" в 85 различни страни - седем пъти повече, отколкото в 15-те държави, в които те имаха пазарно присъствие само преди 10 години., Това се посочва в изследване "Приоритети за търговците с хранителни продукти на възникващи пазари, 2003 г." на консултантската компания A.T. Kearney. В проучването, в което са обхваната 30 държави с развиващи се икономики от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, България заема 13 място по перспективност.

По данни на националната статистика магазините за храни, напитки и тютюневи изделия у нас непрекъснато растат. Потреблението също върви плавно нагоре (виж таблицата). В същото време стъпилите вече на българския пазар "Била" и "Метро" заемат първите места на най-бързо растящите компании у нас по нетни приходи от продажби според годишните счетоводни отчети на дружествата. Това се постига чрез ниски маржове от 6-8%, в редки случаи до 10% и големи обороти.

Заразени от "летящия" им български старт, в момента почвата опипват "Кауфланд", "Лидл", "Хит", "Практикер" и "Оби".

Най-амбициозна е програмата на германската верига "Кауфланд", която планира да открие 25-30 обекта в следващите 5-6 години у нас. Друга немска компания - "Хит", също ще прави верига от 15 хипермаркета. Двете вериги вече закупиха първите терени и от следващата година започва реализацията на мащабните им инвестиционни програми, които се оценяват на около 150 млн. евро в продължение на няколко години.

В същото време експанзията на австрийската верига хипермаркети "Била" ще продължи, казаха от компанията. От стъпването си на българския пазар през октомври 2000 г. "Била" има пуснати в експлоатация 11 магазина. Стратегията на дружеството е да строи по четири-пет обекта годишно в градове с население над 100 хиляди души. Най-старата западна верига у нас - "Метро", има изградени седем хипермаркета, а регистрираните й клиенти са близо 600 хиляди.

Появата на чуждите компании ожесточи битката за подходящи терени, които в София и Варна са на изчерпване.

Резултатът от повишения интерес е поскъпване на парцелите, като за определени имоти цената в София е скочила почти двойно от 55 на 100 евро на кв. м. Като цяло за последната година тези терени са поскъпнали с около 15%. Основните изисквания на веригите са теренът да бъде с площ от 15 до 20 декара. Строи се по типов проект с обща търговска и складова част между 3 и 6 хиляди квадратни метра и открит паркинг с около 250 места. Досега единствено турската верига "Рамстор", собственост на фамилията Коч, си позволи лукса да построи подземен паркинг за магазина си в "Западен парк" в София.

Инвестицията за построяване на хипермаркет заедно с прилежащата му инфраструктура и купуването на терена е между пет и осем милиона евро. Възвръща се средно за пет години. Самото строителство на обекта отнема от три до пет месеца, а подготовката на разрешителните отнема около половин година.

За да се конкурират успешно с големите вериги, българските търговци на хранителни стоки се обединиха в "СВА-България". Ноу-хауто е унгарско. Затова освен 24-те български фирми акционер е и "СВА-Унгария". В сдружението влязоха 86 магазина от 18 града, в които пазаруват около 150 хиляди души дневно по данни на "СВА-България". Членството в нея е отворено за нови акционери. Основната цел на обединението беше да се договорят по-големи отстъпки от дистрибуторите и производителите, за да се свалят цените в българските магазини. Това е единственият им шанс да бъдат конкурентни на хипермаркети. "СВА-България" също като големите магазини планира да произвежда продукти със собствена марка чрез директно договаряне с производителите. Централната складова база ще бъде в София. Тя ще координира доставките до регионалните центрове, които ще са девет. Година и половина ще бъде буферният период, в който сегашните магазини трябва да сложат търговската марка СВА. Първият вече го направи в Габрово.

Основният печеливш от появата на новите играчи на пазара е клиентът, защото веригите ще държат възможно най-ниски цени за привличане на потребителската маса. В момента те залагат на различни видове промоции, отстъпки и продажба на изплащане. Най-новият начин за привличането на клиентите е предоставянето на потребителски кредити. "Метро" и "Технополис" работят с Обединена българска банка, "Рамстор" - с "Демир банк", а "СВА - България" съвсем скоро ще предлагат услугата чрез банка ДСК, която беше купена от унгарската ОТЕ.

Ще започне битка и за фирмите доставчици. Българските производители ще бъдат стимулирани да произвеждат нови продукти на конкурентни цени и с европейско качество, за да могат да се продават и в останалите магазини на веригата. Всяка една от тях има собствени марки продукти. Марките на "Метро" са "Аро", "Метро куолити", "Аляска", "Фауст". Под тях се продават хранителни и нехранителни стоки на ниски цени. "Кауфланд" също има свои марки.

Другият положителен ефект върху пазара е изтикването на сенчестата икономика. Хипермаркетите налагат правилото да се работи на светло, защото няма скрит ДДС, както и сделка без фактура. Практиката показва, че веригите първи въвеждат всички изисквания по отношение на пакетирането на стоките и тяхното етикиране. Работи се по европейските норми и в областта на рекламациите. Така клиентът постепенно свиква да брани правата си и пазарува там, където го обслужват най-добре.

Хипермаркетите (магазините над 1000 кв. м) са 0.1% от всички обекти, попадащи в категорията хранителни стоки в България и правят около процент от търговията с близо 40-те бързооборотни хранителни и нехранителни стоки. Това показва изследване на агенцията за пазарни проучвания ACNielsen от май 2002 г. Все още половината магазини за хранителни стоки са с площ под 20 кв. м. В София общият брой на търговските обекти е намалял с 3.8%, което е белег за концентрация на търговията. Подобна е тенденцията и в градовете, докато в селата отварят врати нови малки магазинчета. Продажбите на прясна храна - месо, мляко, сирене, кашкавал, са по-значими за малките магазини - около 45% от оборотите им идват от тях. При големите магазини - хипермаркетите около 34% се падат на прясната храна. Делът на пакетираните храни се движи между 20 и 30% от оборота. Търговията с битова химия и стоки за личната хигиена се изтегля към хипермаркетите и супермаркетите. Колкото по-малък е магазинът, толкова по-малка част от продажбите му идват от тях. Това се обяснява с бума на новооткритите специализирани магазини за битова химия. Тенденцията е бирата и безалкохолните напитки да се купуват от кварталния магазин, който е наблизо. Цигарите и алкохолът държат еднакъв процент от оборота на магазина независимо от големината му - около 3-4%, показва още проучването.