Новите правила ограничават авиокомпаниите при наемането на въздухоплавателни средства, казват от АБА. Според проф. Петков чл. 10 от действащия Закон за гражданското въздухоплаване се отнася до отдаването под наем /лизинг/ на въздухоплавателните средства. Предвидените условия, които са свързани с отдаването под наем на самолетите, са писмен договор и писмено уведомяване на Гражданската въздухоплавателна администрация от страна на българския наемодател или наемател за отдаването под наем или наемането на въздухоплавателни средства. С проекта за изменение и допълнение на закона е предвидено за всички случаи да се подава заявление за предварително одобрение във връзка с отдаване под наем на самолетите, т. е. предвижда се преминаване от уведомителен към одобрителен режим, казват от АБА. Процедурата на одобрение е по същество ограничение, защото директорът на Главна дирекция Главна въздухоплавателна администрация /ГВА/трябва да разглежда заявления в срок от 10 работни дни /за прехвърляния между български превозвачи/ и 20 работни дни, което е един календарен месец /за наемане на самолети от чужд оператор/, твърди Тонко Петков. Несъгласните имат право да обжалват решението по общия ред. Това според него означава, че в този срок превозвачът няма да може да използва наетия самолет, т. е. няма да може да си свърши работата. С това се ограничават правата на физически и юридически лица да оперират със своето имущество, което също не е предмет на международни договори. Практиката по света позволява и налага оперативно, бързо, в рамките на минути /чрез Интернет, факс, телефон/ да се сключват договори за наемане на самолети. Налагането на такова изискване, без да се определят параметрите в закон, създава условия за големи загуби на превозвачите.
В проектозакона е предвидено при определяне на предмета на концесията на летищата по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите Министерският съвет да определи и кои дейности по наземното обслужване ще бъдат дадени на концесионера като на оператор по наземно обслужване. Концесия по смисъла на Закона за концесиите е предоставянето на особено право на ползване върху обекти публична държавна собственост. Обектът публична държавна собственост в случая е летището. Не може да бъде предмет на концесията дейност, за която по закон не е установен монопол, и затова не можe де се включва в предмета на концесията дейност по наземното обслужване. Според проф. Петков не би трябвало да се предвижда особен режим за издаване на лиценз за оператор на наземно обслужване. Според него предвиждането на особен режим ще ликвидира конкуренцията на пазара на наземното обслужване.
Според действащото сега определение летище - аerodrome, е определена част от земната или водната повърхност /включително всички сгради, съоръжения и оборудване/, предназначена изцяло или частично за пристигане, заминаване и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства. В проектозакона е предложено да се разшири обхватът на термина летище, като се добави и "обслужване на неговите пътници, товари и поща". Сегашното определение на летище съответства напълно на термина aerodrome, използван в документите на ИКАО - Приложения 14, 11, 2, 15 и т. н., казват от АБА. В закона всички функции и изисквания, свързани с летище, съответстват на определението, отговарящо на aerodrome. Така се създават условия за разширяване на публичната държавна собственост, казват от АБА. |
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА