Битовата газификация е все още скъпо удоволствие

Миналата седмица, поради липса на достатъчно кандидати, Държавната комисия за енергийно регулиране удължи срока за търга за определяне на инвеститор за изграждане на нова газоразпределителна мрежа на територията на регион "Тракия". На пръв поглед липсата на кандидати е учудваща, защото природната газ е сравнително евтино гориво и следователно би трябвало да се очаква, че от инвестирането в разпределителна мрежа може да се спечели много. По-дълбочинно вглеждане обаче дава съвсем различна картина.

В страната са определени 8 региона, в които влизат общо 136 общини. Компанията, която получи лиценз за разпределителна мрежа в определен регион, е задължена да присъедини за своя сметка към мрежата си всеки желаещ потребител в района, за който е издадена лицензия. Това може да се окаже много скъпо (особено ако се наложи да се изгражда мрежа в община, в която има само няколко потребителя), т.е. да изисква значителни инвестиции. Тези инвестиции могат да се възвърнат чрез по-високи цени на продаваната газ на потребителите.

Цените на природната газ обаче са контролирани

от Държавната комисия за енергийно регулиране, а освен това ако цените се увеличат прекалено много няма да има достатъчно потребители, които да предпочетат използването на природна газ. По този начин инвестицията в газоразпределително предприятие може да се окаже губеща.

Виждаме как прекаленото регулиране на газоснабдяването може да доведе до това, че да няма интерес към инвестиции в сектора и съответно да няма газоснабдяване въобще. Възниква въпросът кое е в интерес на потребителите - да има силно регулиране на газоснабдителния сектор, но да няма такъв сектор или обратно - да няма регулиране на сектора, но да има реално газоснабдяване?