София Касидова: Общините бавят големите проекти

София Касидова е зам.-министър на транспорта и съобщенията от юли 2003 г. Отговаря за европейската интеграция. Завършила е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС. Като стипендиант на Сорос завършва магистърска степен по икономика в университета на щата Ню Йорк. Магистър по международно банкиране от университета в Рединг, Великобритания, като стипендиант на Бритиш форин офис. Работила е в Центъра за изследване на демокрацията, в софийския клон на Йонийска и народна банка на Гърция (сега Алфа банк), в HEX Capitel, Прага, в БНБ и ДСК. Владее английски и руски език, ползва чешки и испански. Родена е в Бургас, зодия Близнаци. Омъжена.

Г-жо Касидова, преди няколко дни в доклад Сметната палата констатира, че България не усвоява парите, отпуснати по програмата ИСПА на ЕС. А най-големите проекти са на Министерството на транспорта и съобщенията. Каква е причината?
- Да. Най-голямата изпълнителна агенция по проектите, финансирани по ИСПА, е Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Но веднага ще отбележа, че докладът в частта му за проектите на МТС е изключително положителен. И аз съм много доволна, че той отбелязва успехите, които е направил новият екип на министерството начело с вицепремиера Николай Василев от юли до декември 2003 г.


Какви са тези правилни стъпки?
- Ами като се започне от факта, че единствено в нашето министерство има отдел "Програмиране и мониторинг". Но преди да започнем да коментираме дали бързо или бавно усвояваме средствата, нека изясним следното. Самата система на усвояване на предприсъединителните фондове на ЕС и по-конкретно по програмата ИСПА е сложна, придружена с огромни отчети. Непрекъснато се изготвят доклади за напредъка на проектите, подава се финансова информация, доказва се, че няма злоупотреби със средства. Такова отчитане тече постоянно и към Министерството на финансите, и към Европейската комисия.


Едва ли обаче отчетите са пречка за усвояването на парите?
- Министерството е изпълнителна агенция по три инвестиционни проекта, финансирани безвъзмездно с около 42 млн. евро по програмата ИСПА на ЕС. Благодарение на огромните усилия на нашия екип единият от тях - за изграждане на новия пътнически терминал на летище София, вече е във фаза на усилено изпълнение. Друг проект, който се финансира по програмата ИСПА със 153 млн. евро, е електрификацията и модернизацията на жп линията Пловдив-Свиленград. Всъщност това е и най-големият инвестиционен проект, финансиран по ИСПА. Третият е изграждането на Дунав мост 2.


Именно тези два проекта са доказателство за огромно забавяне. За Дунав мост 2 се говори 10 г., а проектът за жп линията Пловдив-Свиленград се мотае няколко години.
- За Дунав мост 2 помощта от ИСПА е разделена на две части. Едната е 5 млн. евро. Тя вече е изразходвана за избор и назначаване на международен инженерингов консултант, който направи цялото тръжно досие и идейните проекти на моста. Втората част е 70 млн. евро, за които сега кандидатстваме пред ЕК. Така че за какво забавяне може да става дума, след като ние още не сме договорили средствата? Подготвили сме апликационната форма, която сега се оценява от външна консултантска фирма. На 12 май идва комисия от Брюксел. Самият финансов меморандум за тази помощ ще се подпише най-вероятно през юни или юли тази година.


Дотук не стана ясно каква е причината за забавянето на проекта за Дунав мост 2. А такова има и то беше отчетено от главния координатор на Пакта за стабилност Ерхард Бусек, нали?
- Наистина има някакво забавяне по този проект, което аз обаче трудно бих нарекла сериозно. Нека обобщим защо проектите се движат не със скоростта, с която на нас ни се иска. Не казвам бавно, защото, анализирайки внимателно причините, стигам до извода, че това не е така. На първо място това са проекти с много сложно структуриране на финансирането. То идва от няколко източника, всеки от които има свои изисквания и своя собствена процедура. Процедурите по одобрение, консултиране и отчитане пред ЕК са изключително сложни, а контролът е абсолютен. Ние трябва да бъдем проверени, одобрени и да получим разрешение за всяка наша стъпка. Още веднъж цялата тази бавна процедура минава през съгласуване. Ще ви дам конкретен пример. Тръжното досие за жп линията Пловдив-Свиленград беше готово и изпратено в Брюксел още през септември 2003 г. А аз получих коментарите на ЕК преди две седмици - значи точно шест месеца по-късно. Не мога да обявя една такава сложна и отговорна конкурсна процедура за проектиране и строителство, преди да бъде одобрено именно това тръжно досие.


След като вече имате одобрение, кога се очаква да бъде обявен конкурсът?
- Към 20 май тази година.


За цялата линия от Пловдив до Свиленград ли?
- Не, само за един малък участък от 37 км - от Крумово до Първомай.


Освен тромавите процедури в ЕК, какви други причини има за забавянето на проектите?
- Това са изключително сложни инженерни проекти, които се нуждаят от сложни технически решения. Те понякога се менят, особено когато не са прецизно направени, след което трябва да се съгласуват отново с ЕК, банките и т. н. по цялата верига. Друга причина, поради която има проблеми и във фазата на изпълнение на проектите, са пропуските в нормативната база. Въпреки че и Законът за държавната собственост, и Законът за устройство на територията претърпяха доста промени, те все още не са съвършени. Летище София е първият голям обект, при който прилагаме реално промените в тези два закона. И се уверяваме, че те не са съвършени.


За отчуждителните процедури ли намеквате?
- Да, но не само за тях. Първо, изработването на парцелирните устройствени планове се оказа бавен процес. При тях водеща роля има общинската власт, която трябва да е по-активна. Що се отнася до отчуждаването, възможността да се обжалват решенията на отчуждителните комисии също бави проектите.


То и съвременни кадастрални планове все още няма.
- Да, и те ще се окажат много сериозен проблем при изграждането на прилежащата инфраструктура на Дунав мост 2, която ще мине през населени места с компактно ромско население. Но всичко това е отстранимо. Лично аз съм много доволна от свършената работа дотук. Защото нашият екип успя да структурира една много модерна изпълнителна агенция, която има строго разделение на функциите по договаряне, разплащане, контрол и отчитане на проектите. А това е изключително важно.