Дамян Дамянов: Няма нищо по-нормално от това банките да кредитират

Господин Дамянов, какво се случи в Райфайзенбанк, откакто сте изпълнителен директор тук?
- През последните две години бяха постигнати немалко значими резултати в развитието на Райфайзенбанк и присъствието й на българския пазар. Тя е първата чуждестранна банка, която работи в България от 1994 г. В първите години от дейността си беше фокусирана предимно в обслужването на корпоративни клиенти. Най-важното, което успяхме да постигнем през последните години с екипа, с който работим, е разширяването на профила на банката и трайно присъствие не само в сектора на корпоративните клиенти, но и в сегмента на малките и средните предприятия и банкирането на дребно, пред които има много сериозен потенциал за растеж. През последните две години успяхме да развием и инфраструктурата на банката - през 2002 г. тя имаше 18 клона, докато в момента те са вече 43. Предстои откриването на още 6 до края на 2004 г. Размерът на активите нарасна над два пъти - в края на 2002 г. те са били 590 млн. лв., а сега са над 1 млрд. Райфайзенбанк се утвърди като една от най-активно кредитиращите банки. Тази дейност продължи с изключително активни темпове през последните години. В края на 2002 г. размерът на кредитния портфейл е бил 430 млн. лв., докато към момента той е 767 млн. лв. През тези години Райфайзенбанк отчиташе едни от най-високите нива на печалба, възвръщаемост на капитала, възвръщаемост на активите сред финансовите институции, работещи на българския пазар. Няма основание да не се гордеем с постигнатите резултати. Броят на клиентите, които банката обслужва, също нарасна над три пъти - в края на 2002 г. той беше около 40 хил., докато сега е близо 100 хил.


Има мнение, че бумът в потребителското кредитиране в момента крие рискове, тъй като не се отчита нивото на безработица например?
- Едва ли основните рискове пред финансовата система в българската икономика се ограничават в експанзията на потребителското кредитиране, която се наблюдава през последните години. Мисля, че темповете на развитие и растеж на кредитния портфейл в този сегмент са напълно основателни и лесно обясними, като се има предвид ниската база, от която започва кредитирането у нас. Този пазар допреди 2-3 г. почти не беше интересен за банките и на пръстите на едната ръка можеха да се изброят финансовите институции, които присъстваха на него. Освен това проникването в този сегмент тук в сравнение с показатели за други източноевропейски страни е доста ниско. Това показва и отношението на общия размер на кредитния портфейл към граждани спрямо БВП и като дял от общия портфейл на банките. Вероятно след предприетите мерки и корекции в нормативната база от страна на централната банка темповете на растеж ще намалеят. Логична причина за намаляване темповете на растеж, ако не до края на годината, то през следващите години, е фактът, че базата нараства през последните години. Досегашната практика показва, че рискът при кредитиране на граждани е относително най-нисък с оглед на традиционните добро качество на портфейла, ниски нива на просрочие на тези портфейли и добра финансова дисциплина на българските домакинства.


Ограничавайки потребителското кредитиране за банките, не се ли дава възможност на небанкови институции и на нерегулирани организации и структури да навлязат в тази ниша?
- Съществуват такива опасения сред експертната общност дотолкова, доколкото банковият пазар е най-добре регулираният в България. Нещо, което не би могло да се каже за другите потенциални кредитори. Рискове по принцип съществуват, но съм уверен, че регулаторните органи ще успеят да поддържат добър контрол. Гражданите също вече добре осъзнават, че е в техен интерес да имат взаимоотношения и кредитна история с банковите финансови институции, отколкото с други потенциални кредитори.


Обезпокоително ли е наистина кредитирането в този си вид и обем?
- Не мисля, че има само обезпокоителни признаци в кредитната експанзия. Напротив, това е добър сигнал. Показва, че на пазара има нужда от кредити. Ръстът се наблюдава не само при потребителското, но и при фирменото кредитиране. Последните статистически данни, изнесени от БНБ, показват, че темповете на растеж на целия пазар са много високи, което е показател, че има глад за кредити. Няма нищо по-нормално от това банките да кредитират. През следващите месеци и години може да се наблюдава изравняване на темпа на нарастване на депозитния и кредитния портфейл. Отчетеният през миналата година два пъти по-голям темп на растеж на кредитите спрямо депозитите не може да продължи дълго, тъй като се изчерпват източниците на ресурси за кредитиране. Темповете на нарастване на депозитната база са много добри, което е още едно доказателство за добрата работа на банките и за повишаване на доверието на икономическите субекти в банковата система. Променят се нагласите на клиентите, те вече са готови да депозират парите си за по-дълъг период. Всичко това са фактори, които дават положителен атестат за развитието на банковия пазар през последната година.


Може ли изтеглянето на ликвидност от банковата система да има обратен ефект на очаквания и да се наблюдава дестабилизация на някои банки?
- Изтеглянето на ликвидност при равни други условия и по дефиниция ще повлияе въздържащо на кредитната дейност и ще ограничи ресурсите, които банките предоставят на стопанските субекти. Дълбоко съм убеден, че това няма да доведе до ликвидна криза на пазара. Състоянието на всички български банки е достатъчно добро. Имаме професионален банков надзор, който осъществява много стриктен текущ и периодичен контрол. Ролята на надзора за доброто здравословно състояние на банковата система е голяма.


Кога лихвените нива по кредитите ще намалеят до размера на тези в други страни?
- Пазарът определя накъде ще се движат лихвите по кредитите. Със сигурност в дългосрочен план конкуренцията на банковия пазар ще наложи по-конкурентни лихвени нива, които банките да предлагат на своите клиенти. Не споделям опасенията, че лихвите ще се увеличат. Наистина поради пазарната конюнктура варират - по-високи, по-ниски. Лихвените условия обаче съвсем не са единственият фактор при вземането на решение и при оценката на най-добрия партньор за финансиране на даден проект. Цената на кредита е един от важните, но съвсем не единственият фактор. В много случаи клиентите предпочитат бързината на вземане на решение и качеството на обслужване.