С тези пари трябва да се покрият т. нар. премии от държавата, които спестителите в жилищните каси получават към събраните от тях средства. Те служат като поощрение и в различните страни варират от 10% до 20-30% годишно от събраните по сметката на вложителя средства.
Според експерти обаче липсата на средства е само претекст за забавянето вече 5-а година на Закона за жилищно-спестовните каси. Без него те не могат да стъпят у нас, въпреки че 3-4 немски каси вече проявяват интерес. Според участници в семинара проблемът е, че евтиното кредитиране от тези каси ще обърне пазара на ипотечните заеми, което не е изгодно за повечето банки.
Няма по-развита страна, освен България, която да не подпомага жилищното строителство. Заблуда е, че пазарът сам ще реши жилищните проблеми, заяви Михаел Дорнер, директор проекти в "Швебиш Хал". Кредитната институция има дъщерни дружества в почти всички страни от Източна Европа, като от 6 месеца работи и в Румъния. Според Дорнер жилищните каси възникват в бедни страни и са насочени към хора със средни и ниски доходи.
У нас все още не е ясно дали те ще се формират като самостоятелни дружества или ще са структури към банките, каза зам.-министърът на регионалното развитие Петя Гегова. Държавната помощ за спестителите пък щяла да се движи около долните нива от 10% от влоговете им.
Според Куманов дори веднага да влязат у нас жилищните каси ще проходят едва след няколко години като наберат начален ресурс. Според досегашния вариант на проектозакона те ще се регистрират като акционерни дружества с капитал поне 10 млн. лв. Надзирават ги едновременно банковият надзор и финансовото министерство при отпускането на държавните премии. Министерството води и регистър на спестителите, така че един човек не може да участва едновременно в няколко каси.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА