Докога Софиянски ще ни баламосва с такса „смет”

Сагата с новата методика за определяне на такса смет в София може да се сравнява по продължителност само с тази за съдбата на "Софийски имоти". Но ако в случая с общинските терени софиянци не усещат ефекта пряко върху гърба си, данъкът за чистотата им бърка в джобовете. При това дълбоко. За двустаен апартамент столичани плащат между 80 и 100 лв. такса смет на година - сума, която е непосилна за доста хора.

Крайно време е Софиянски да изпълни обещанието си за въвеждане на справедлива такса смет - точно преди година той се закле пред столичани, че ще намери справедлива методика за определяне на таксата - не по данъчната оценка на имотите, а според броя на живеещите в дадено жилище. След като същите тези столичани му дадоха трети мандат, кметът се оправда със софтуера на данъчните и не промени методиката. Само намали промилите от 3,25 на 2,75. Преди дни Общинският съвет най-сетне прие така дълго очакваната и подготвяна методика. Но какво стана всъщност? Идеята за справедливата такса смет се изроди в някакво странно решение всички собственици да се натоварят с твърда сума. Но и да останат промилите върху данъчната оценка на имотите. Според неофициални данни, твърдата такса ще е 5 лв. на човек. А промилите ще се задържат около 2,7.

Простите сметки показват, че така данъкът ще се вдигне

Да не говорим, че налогът за наследствените и реституираните имоти ще се повиши с пъти, защото обикновено там собствениците са n на брой. Къде тогава е справедливостта?

Вярно е - трудно се регистрира истинският брой на живеещите в София. По официални данни той е 1,2 млн. С приходящите, непостоянно пребиваващите и нерегистрирали се отива към 2 млн. души. Вярно е, че и системата на данъчната администрация не разполага с добър набор от данни. Но нима кметът не е знаел за тези проблеми по време на предизборната си кампания?

Още по-странно е, че служителите на общината крият размера на твърдата сума и промилите, като партизани на разпит. Извинението е, че ще бъдат ясни едва след като работната група за предоговаряне на концесионните договори приключи работа. Абсолютно безпочвено обяснение. Тази работна група не може да промени общата сума, за която

"Волф", "Дитц" и "Чистота" са абонирани -

по 73 млн. лв. годишно. Шефът на групата за преговори - зам.-кметът по екологията Милор Михайлов остана изненадан от тези аргументи. Да съберат 65 млн. лв., отсече той. Тогава защо на столичани не се казва колко ще плащат догодина за такса смет? Все пак е средата на октомври, не е лошо хората да са подготвени. Да не говорим в какво абсурдно положение са поставени фирмите. Те могат да избират дали да плащат на база промил върху отчетната стойност на активите си, върху брой кофи за смет или да сключат договор с други частни фирми. Поставени са срокове до края на ноември да се подадат декларации за броя на съдовете или за сключените индивидуални договори. Но как собствениците на фирми ще пресметнат кой вариант им е по-изгоден при положение, че още не са ясни точните цени на брой кофи или промилите върху отчетната стойност?

Истината е, че

някой някъде и по някое време е поел ангажимент

към трите фирми-концесионери да им плаща едни пари. И за да ги набави, трябва да играе с размера на такса смет. Нищо чудно цялата тази работа с новата методика, с хубавите идеи за справедливо разпределение на тежестта да са само кьорфишек, зад който се крие простата идея столичани да плащат повече за, и без това, крайно мръсния си град. За сравнение такса смет е по-висока само в няколко български града. В Хасково е 4 промила, в Търговище, Смолян и Враца - по 3,5, в Разград - 3,4, в Сливен и Перник - по 3 промила. Затова пък в тези градове данъчните оценки на имотите са далеч по-ниски от тези в София. В други по-големи градове обаче промилите са доста по-малко - във Варна е 2, в Пловдив - 2,1, в Русе - 2,2. А там е далеч по-чисто.

Постъпленията от такса смет в столицата са огромни - близо 60 млн. лв. Почти цялата сума отива в джоба на концесионерите. Друг въпрос е доколко добре си вършат те работата за тези пари и в какво ги инвестират - в кофи втора употреба или в суперскъпи лъскави автомобили и яхти, както твърди мълвата. Въпросът с такса смет е принципен - кметът обеща нещо и не го изпълнява. Да бъде така добър да не се извинява със софтуера на данъчните, а да намери решение. Така е честно.