Как се харчат парите на София

За първи път от години столичният кмет Стефан Софиянски и администрацията му може да имат проблем с прокарването на бюджета на общината за 2005 г. Това стана ясно на първото обсъждане на проектобюджета на семинар в Сандански. Кметът не дойде на сбирката на общински съветници и администрация, защото бил в Брюксел - прати няколко заместника и шефове на дирекции. Миналата година, когато общинарите трябваше да обсъждат бюджета, този път в Боровец, кметът пристигна, разказа им как мисли да похарчи парите на София и отиде да кара ски. Като остави съветниците да си дебатират на воля. А те, колкото и критики да имаха, приеха бюджет 2004. Против бяха само 19-те леви.

По-всичко личи, че тази година този сценарий няма да се повтори. Дали защото идат избори или защото моделът на управление на Софиянски явно вече им идва в повече, но СДС категорично обяви, че няма да подкрепи проекта в този вид. Основните критики на сини, леви, НДСВ и костовисти беше, че

липсват приоритети и програма за управление

Това обаче не е новина - няма бюджет на София през последните години, в който ясно да е записано какви са приоритетите на общината, за какво ще се дадат повече пари, коя сфера ще се развива. Няма начертана годишна програма за инвестициите, не се знае кой проект е с по-голямо значение за софиянци. Истина е, че Софиянски е решил да направи няколко мащабни инвестиции. Първи в списъка е пробивът "Данаил Николаев", който ще свърже Централна със Сточна гара. Той трябва да глътне 6,5 млн. лв. Кметът твърди, че ще разтовари движението по натоварените булеварди "Мария Луиза" и "Сливница". Негови опоненти обаче намекват, че терените около въпросния пробив вече са продадени на свои хора и при отчуждаването им те ще получат солидни обезщетения. В импровизираната инвестиционна програма на Софиянски се споменават още: подмяна на асфалта на "Цариградско шосе" за 7 млн. лв., реконструкция на ул. "Опълченска" за 9 млн. лв., ремонт на северното платно на бул. "Тодор Каблешков" за 1,5 млн. лв.

Софиянски така и не си направи труда да обясни нито на общинарите, нито на гражданите, с какво тези проекти са приоритетни и дали парите, които сега мисли да вземе като заем от банки, не могат да се използват за нещо друго. Кметът не дава такива обяснения, той разпределя едни 400 млн. лв., осигурява си подкрепата на СОС и ги харчи както му хрумне. Може би тази година съветниците ще се наложат и ще вмъкнат в проекта някаква програма с приоритети. Поне така обеща шефът на СОС Владимир Кисьов. През февруари, когато трябва да е готов окончателният вариант на бюджета, ще видим дали е спазил обещанието си.Същата липса на програма и планиране се прилага и при харченето на парите от приватизацията на общински имоти. Годишно от Агенцията по приватизация към Общинския приватизационен фонд постъпват средно по 15 млн. лв. Неговият съвет за управление решава къде да отидат тези пари и за какво - дали за ремонт на улици, на училища, за закупуване на медицинска техника за общинските болници или за закъсали общински фирми. В Съвета за управление на специализирания общински приватизационен фонд (СУСОПФ) участват 14 човека - 4 зам.-кметове, директорът на Агенцията по приватизация и още 9 общински съветници - 2 от БСП, 1 от ССД, 2 от "Гергьовден" и 4 от СДС. На всяко свое заседание тези 14 човека решават за какво да похарчат някакви пари. При тези решения обаче също не се взимат предвид някакви критерии за подбор на проекти. От друга страна фондът не търси гаранции за връщане на заемите, когато изобщо отпуска парите като заеми, а не безвъзмездно. Никой не търси сметка как са изразходвани средствата, не се представят отчети. Дали поради липса на регламент и критерии, или по други причини, специализираният приватизационен фонд е съдран джоб, през който изтичат голяма част от парите на общината.

Пропаст зее между цели и изпълнение

Според целите на фонда, записани в правилника за работата му, приет през 2002 г., той трябва да осигурява финансови средства за инвестиции, придобиване на дълготрайни материални активи - терени и имоти, погасяване на кредити за незавършени обекти на общинското строителство и поддържане на инвестиционен резерв на фонда за посрещане на извънредни нужди на общината. На практика се получава така, че фондът финансира ремонтите на пътищата - планови и аварийни, в известна степен ремонти и оборудване на училища и болници, и дава заеми на закъсали и не толкова закъсали общински дружества, които по презумпция трябва да имат собствена печалба.

Сред финансираните от фонда проекти има и такива, които будят истинско удивление. Например фактът, че от края на 1999 г. до средата на 2002 г. за ремонт на централните подлези на общинската охранителна фирма "Егида" са отпуснати 8 млн. лв., при това безвъзмездно.

"Егида" стопанисва 55 подлеза. Сметки показват, че ремонтът на 1 подлез е струвал 145 000 лв. Дори това да е нормална сума за реконструкция на подлез, остава въпросът защо фондът е отпуснал парите безвъзмездно? Освен че стопанисва подлезите, "Егида" има право да получава наемите от магазините в тях, приходите от които никак не са малко. "Егида" обаче е редовен "клиент" на приватизационния фонд. През 2000 г. фирмата е получила 500 000 лв. за закупуване на специализирана охранителна техника за общински училища и детски градини. Парите са отпуснати като заем. През 2001 г., пак като заем, "Егида" получава 1,175 млн. лв. Година по-късно на фирмата са отпуснати 840 000 лв. за ремонт на гарнизонното стрелбище и конната база. През 2003 г. за същата цел са отпуснати още 800 000 лв. Вместо да върне заемите си, през 2003 г. задълженията на "Егида" са трансформирани като капитал на дружеството. Т.е. приватизационният фонд се е простил с тях.

СУСОПФ е "Бърза помощ" за закъсалите общински фирми. Странното е, че пари от него получават все търговски дружества, които по презумпция не би трябвало да са губещи. Така например от отчета на СУСОПФ за 2000 г. става ясно, че "Пазари - Люлин" е получила заем от 318 000 лв., а "Пазари - Перуника" - 300 000 лв. Повече от логично е пазарите да са сред най-печелившите общински дружества, те нямат почти никакви разходи, а приходите от наеми би трябвало значително за надхвърлят харчовете. "Спортна София" има в капитала си доста общински терени, но и тя е взела заем от 200 000 лв. през 2000 г. През 2001 г. СУСОПФ е отпуснал заем от 300 000 лв. на "Пазари - Невен" и на "Студентски пазари". През 2002 г. 200 000 лв. е взела "Галатея". Фирмата стопанисва всички почивни бази на общината и не би трябвало да се нуждае от допълнително финансиране.

Фондът работи на парче, без критерии

В отчетите на фонда за различните години могат да се открият още любопитни проекти, които са били финансирани, без да е ясно какво е наложило за тях да се отпуснат пари. Например ремонт на 43 пасарелки (мостчета) на Витоша, който е струвал на общината 110 000 лв. На базата на какви критерии е решено, че е по-наложително да се дадат пари за тях, вместо за още детски площадки или за отопление на училищата? По какъв критерий общинарите са счели, че за ремонт на никому неизвестната улица "Борба" от бул. "Ломско шосе" до ул. "Хан Кубрат" трябва да бъдат отпуснати 25 000 лв.? А дали ремонтът на сградата на кметството в Мърчарево е бил чак толкова наложителен, че фондът да отпусне още 35 000 лв.? Кой е преценил, че ремонтът на читалище "Виделина" в район "Панчарево" ще струва 895 000 лв., отпуснати безвъзмездно? За тези пари не могат ли да се купят 2 нови сгради?

Приватизационният фонд раздава пари на парче и без никакви критерии. След избора на новия съвет за управление миналата година е направен опит да се изготвят някакви критерии за подбор на проектите. Те трябва да се подреждат по важност според няколко изисквания - да се създават нови активи или да се повишава стойността на съществуващите общински, степента на възвръщаемост, възможността за външно финансиране, обществената значимост и социален ефект. По информация на членове на съвета за управление на фонда тези критерии, въпреки че са приети, не се спазват.

Парите на София се харчат без програма, план и отчетност. Това важи както за приватизационния фонд, така и за бюджета на града като цяло. Колкото по-скоро се промени тази практика, толкова повече софиянци ще усетят промяната в управлението. Все пак идат парламентарни избори.