Last news in Fakti

5 Януари, 2005 00:00 650 0

С 3,4 на сто поевтинява земята в Северозападна България

  • декар-
  • декара-
  • сделки-
  • община-
  • места-
  • пазарът-
  • имоти-
  • земеделски-
  • средната-
  • година-
  • населените-
  • района-
  • търсенето-
  • остава-
  • около-
  • близост-
  • областта-
  • категория-
  • където-
  • масиви-
  • причина-
  • цените-
  • заради-
  • реализирани-
  • ниските-
  • парцели-
  • ниската-
  • предлагането
С 3,4% е поевтиняла земеделската земя в Северозападна България през 2004 г., сочат данните на Системата за агропазарна информация (САПИ).

Средната продажна цена на масивите през изтеклите 12 месеца е била 89 лв. при 92 лв. за декар през 2003 г. Поевтиняването се дължи най-вече на спада на цените във Видинския регион. За година те са се понижили с близо 7 лв. и са достигнали 88 лв. за декар. Причина е засиленото предлагане на земеделски масиви на места, където няма изградени производствени структури. Множеството оферти в тези райони свалят цените на земята и до 45-60 лв. за декар.

В останалите две области - Враца и Монтана, цените на земеделските земи запазват равнищата си от 2003 г.

Като цяло обаче във Видинска област се отчита повишено търсене на земеделска земя, най-вече за окрупняване на масиви. Сключените 3394 сделки в тази област са над половината от общия брой за Северозападния регион. В сравнение с 2003 г. продажбите на земя край дунавския град са нараснали 4,7 пъти. Собственика си са сменили 30 374 декара земеделски масиви, което е 4,8 пъти повече спрямо година назад.

Най-много сделки са сключени в община Бойница, където са извършени 1267 продажби на 9032 декара земя. Единствен купувач е "Мелничен комбинат" - Сливен, който изкупува III - IV категория земя за развитие на зърнопроизводство. В района на Видин земеделските земи държат значително по-висока цена от средната за областта и се търгуват на 110 лв. за декар. За имоти в близост до Дунав се сключват сделки и на цени от 120-150 лв. за декар. Край шосетата от републиканската пътна мрежа пък се предлагат терени дори за 1000 -1500 лв. на декар, но сделки няма.

Във Видинския район са търсени основно терени за създаване на трайни насаждения и имоти с удобен достъп до пътната мрежа в землищата на Видин и околните села - Градец и Бяла Рада. Засилено търсене има и в община Грамада, където средната цена на земята се движи около 98 лв. за декар. Там обаче предлагането е по-малко от търсенето заради ниските офертни цени от страна на купувачите - 80-100 лв. за декар. Голям интерес в тази община има към площите, които се напояват гравитачно, но предложенията за покупка остават на ниска цена. Слаб е и пазарът в Ружинци и Белоградчик.

Най-ниската цена в областта е отчетена в района на Макреш, поради което и пазарът там е слаб. Причината е, че търсенето е насочено към имоти над 10 декара за II до V категория, а предлагането е на отдалечени от населените места парцели от IX категория.

Около 90 лв. остава и тази година средната цена на земеделската земя във Врачанско. Най-активен е пазарът в общините Бяла Слатина, Криводол и Оряхово. В Оряхово е регистрирана и най-високата цена на земеделска земя в областта - 99 лв. за декар. Търсят се основно терени за лозови масиви, в близост до населените места, а предпочитаните категории са от III до V. В този район е осъществена и сделка за 1000 декара за отглеждане на лозови насаждения. В Криводол, въпреки реализираните значителен брой сделки - 248 за 2140 декара, търсенето е слабо, а предлагането значително. Причина за разминаването между купувачи и продавачи е отдалечеността на повечето от предлаганите парцели от населените места.Най-ниската цена в областта е регистрирана в община Хайредин - 79 лв. за декар. Слаб е пазарът и в Роман и Мездра. Причина за това е малкият размер на предлаганите земеделски имоти, ниските цени и лошите климатични условия през последните години.

Като цяло продаденото количество земя във Врачанска област през миналата година е нараснало двойно и е достигнало 16 873 декара. Анкета сред собствениците на земеделски земи в района обаче сочи, че много от тях се въздържат да продават имотите си заради ниските цени. Очакванията са пазарът на земя да се раздвижи при цена от около 130-150 лв. за декар, но засега маржът между офертите за покупка и продажба остава около 40%.

Значително раздвижване на пазара на земеделски имоти в сравнение с година назад се наблюдава в Монтана. Реализирани са сделки за 16687 декара земя, което е 2,6 пъти повече от 2003 г. Средната пазарна цена и тук остава стабилна - 89 лв. за декар. Най-много сделки в района на Монтана са реализирани в община Вълчедръм, където са извършени 1/3 от продажбите. Причина е ниската цена на земята, която е средно 73 лв. за декар. Земите на територията на общината са основно III и IV категория, а търсенето е за развитие на зърнопроизводство. Нараснало търсене през последните 12 месеца отчитат и в община Якимово, като основният интерес е за производство на зърнено-житни култури. Заради раздробената собственост неразвит остава пазарът в землищата на Берковица, Бойчиновци и Чипровци. В тези райони се предлагат малки парцели - под 10 декара, отдалечени от населените места. Единствено в района на Берковица са продадени 17 декара лозя в близост до населените места на средна цена от 1284 лв. за декар.

Най-високи остават цените на земите в близост до републиканската пътна мрежа. Те се търгуват на 2-3 лв. за кв. м, което се равнява на 2000-3000 лв. за декар. По пътя Лом - София вече има реализирани няколко сделки на такива цени, като размерът на парцелите е от 2 до 10 декара.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА