25 Януари, 2005 00:00 1 135 0

България запазва лидерството си в енергетиката на Балканите

  • българия-
  • износ-
  • електроенергия-
  • компания-
  • гърция-
  • които-
  • мощности-
  • проекта-
  • обаче-
  • италия-
  • термични-
  • централи-
  • изнесе-
  • изграждане-
  • марица-
  • количество-
  • изток-
  • черна-
  • румъния-
  • балканите-
  • сърбия-
  • страни-
  • македония-
  • момента-
  • изпълнителният-
  • засега-
  • площадкат
През 2004 г. НЕК изнесе близо 6 млрд. KWth електроенергия, което нареди страната ни на четвърто място по износ на ток в Европа след Франция, Чехия и Полша. Очакванията са, че и през 2005 г. ще бъде eкспортирано подобно количество ток, за значителна част от него вече са подписани и договори, каза изпълнителният дироктор на НЕК Всил Анастасов

Не се сбъднаха опасенията, че едностранно спреният износ на електроенергия за Турция ще намали общия износ от България с около 1 млрд. KWth, изразени от главния инженер на НЕК Митю Христозов.

Съмнително е също колко печелеше НЕК от износа към Турция

след като средната цена, която заплащаше турската компания TEAS, беше 3.55 щатски цента, което е значително по-малко от това, което плащат в момента българските граждани и фирми. За съжаление спирането на вносен български ток не повлия по никакъв начин на българската икономика - цените на електроенергията не бяха намалени нито за индустрията, нито за бита. Доставките на ток за южната ни съседка така и не бяха подновени.

Затова пък през 2003 г. НЕК спечели търг за износ на ток за Сърбия и до края на януари 2004 г. изнесе 60 MW. В зависимост от нуждите от електричество на западната ни съседка беше разписана и опция да продължим експорта и през февруари 2004 г. Христозов припомни, че в началото на 2004 г. страната ни покрива 93% от недостига на електроенергия на Балканите, като изнасяме ток за 6 съседни страни. През април 2003 г. НЕК подписа договор по спечелен търг за износ на електроенергия в размер на 400 млн. KWth за Република Македония. Още две фирми доставят ток за Македония - швейцарската Атеl и английската ЕFT. Същата година България изнесе по 90 MW за Гърция, Сърбия и Черна гора. От лятото на 2003 г. започна и износ на около 300 MW месечно за Италия чрез италианските компании ENEL Power и Edison.

Заедно с договора за износ на ток за Македония бе подписан и договор за аварийна помощ между двете страни, който ще се осъществява само при поискване от нуждаещата се страна и ще се заплаща от ползвателя. Количествата електроенергия, които ще можe да се обменят между двете страни, са до 100 MW.

Само през 2004 г. България изнесе за Гърция 3 млрд. KWth електроенергия, а Гърция транспортира същото количество за Италия, съобщи преди дни изпълнителният директор на АЕЦ Козлодуй Йордан Костадинов. По принцип се знае, че енергийната система на Италия не е особено стабилна и почти непрекъснато изпитва дефицит, който и България би могла да покрие. Само че Гърция държи пряк електропровод към Италия, а България трябва да ползва съоръженията през Сърбия, Унгария и Австрия, или още по-заобиколния маршрут през Румъния, а това оскъпява допълнително доставките. Естествено

Гърция не дава достъп до този електропровод

така че за нас не остава друг изход освен да изнасяме ток за нея, а тя от своя страна да продава по-скъпо своята електроенергия.

Въпреки това в структурата на електропроизводството в балканските страни България е в най-благоприятна позиция. Потенциални износители на електричество в региона са република Хърватия, която има много водно-електрически централи. Нейният износ обаче е ограничен в рамките на дъждовните сезони, а и количеството от ВЕЦ не е голямо, доставките не са сигурни. Македония също разполага главно с термични централи, които не могат да покрият и вътрешния й дефицит, така че тя е потенциален вносител. Гърция експлоатира най-много термични централи, малко газови и повече ВЕЦ. Реално тя няма необходимото количество за вътрешния си пазар, за да може и да изнася. Затова прибягва до пазарните механизми - внася ток от България - след това изнася същото количество за Италия. В Албания с нейния планински терен на почит са ВЕЦ, които обаче поради глобалното затопляне стават все по-несигурни като енергийни източници. Турция експлоатира ТЕЦ и ВЕЦ и е потенциален вносител, но засега се отказа от българския ток.

Румъния с АЕЦ Черна вода е единствената друга държава на Балканите освен България, която експлоатира ядрени мощности. Нейните реактори обаче са Candu и аварират доста често. Миналата сряда Румъния отново поиска от България и Сърбия

спешен внос на електроенергия заради авария в първи блок на АЕЦ Черна вода

В близките години Румъния също ще бъде силно затруднена с изграждането на трети блок на АЕЦ Черна вода, още повече че в момента се мъчи да осигури финансирането му.

Проблемът с дефицита на електроенергия на Балканите ще се задълбочи значително след спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй през 2006 г., прогнозират експертите, тъй като в региона не се строят нови мощности.

След две години НЕК няма да може да изнася ток, прогнозира изпълнителният директор на компанията Васил Анастасов. Шансът на България се дължи на централното й географско местоположение на Балканите и на плановете за изграждане на нови мощности, първата от които засега се планира да влезе в експлоатация през 2008 г. - ТЕЦ на площадката на Марица-изток 1 с инвеститор американската компания AES. Новата

ТЕЦ ще е с обща мощност 670 MW

а инвестицията се оценява на 1.056 млрд. EUR. Проблемите пред този проект са, че се очаква подписване на дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията по фиксирани цени, и то в момент, когато българският енергиен пазар ще бъде изцяло либерализиран. ТЕЦ Марица-изток 1 ще се включи в енергийната система през 2008 г., а от 1 юли 2007 г. той вече ще е либерализиран. Някой ще трябва да плаща скъпия ток и най-вероятно това ще са вътрешните потребители - индустрията и битът.

Затова в момента очевидно се обмисля и резервен вариант, свързан с инвестиционните намерения на италианската компания ENEL. Компанията участва в рехабилитирането на мощностите на ТЕЦ Марица-изток 3. Малко преди Нова година шефът на енергийната компания Марица-изток 3 Енрико Виале каза пред журналисти, че на площадката на теца има възможност за изграждане на нови мощности със същия капацитет - 670 MW. Въпросът е дали двата проекта са

Конкурентни, или може да се осъществяват паралелно

При основен инвеститор на проекта ENEL той се оценява на 680 млн. EUR - два пъти по-евтино, отколкото обещава AES. Вече са водени преговори с италианската компания да поеме проекта. Самият въпрос за паралелно изграждане на две термични мощности в момента се възприема като еретичен точно заради дългосрочните договори за изкупуване на тока. Официално досега такава възможност не е обявявана, но тя съществува. Тя може да бъде осъществена особено ако се реализира проектът за втора ядрена мощност на площадката на Белене. Засега освен бурните дебати за и против АЕЦ Белене има и някои практически стъпки - избран е финансов консултант на проекта, както и архитект. Агенцията за ядрено регулиране даде разрешение на НЕК за избор на площадка, а екоминистерството направи оценка за въздействие върху околната среда и определи възможната технология - нова АЕЦ чрез изграждане на леки водни реактори. Според експертите изграждането на двата 1000 MW блока ще струва между 2 и 4 млрд. EUR, а цената на KWth няма да надхвърля 4 евроцента. Преобладаващото мнение обаче е, че това са

ориентировъчни разчети

и в действителност всичко ще стане ясно при реализацията на проекта. Най-оптимистичните срокове за включване в експлоатация на първи блок на АЕЦ Белене са 2010-2011 г. Ако обаче междувременно бъдат изградени две термични централи, те може да обезсмислят втората АЕЦ. Въпросът е на каква цена.

Няма губещ ход за втора АЕЦ, казва енергийният министър Милко Ковачев, но времето ще покаже за какво точно става дума. Още повече че лобитата в енергетиката съществуват и те не са на едно мнение за технологията на втора АЕЦ.

Другите ефекти от либерализацията

Печалбата на НЕК за 2003 г. е с около 100 млн. лв. по-ниска от тази за 2002 г. Според Васил Анастасов, изпълнителен директор на НЕК, за 2003 г. печалбата на Националната електрическа компания ще бъде едва 50 милиона лева при над 177 милиона лева за 2002 г. Причините за спада в печалбата са намаленият износ и повишените с 13% цени, по които НЕК е купувала ток от производителите - ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА