3 г. затвор за бившата шефка на Агенцията по вписвания

Бившата шефка на Агенцията по вписванията (АВ) Виолета Николова е осъдена от Софийския апелативен съд (САС) на 3 години затвор за раздадените 53 000 лева бонуси. Това показа проверка на "Правен свят".

Решението на САС е второ по делото, след като преди година Върховният касационен съд (ВКС) го върна на втората инстанция, която преди това беше оправдала Николова и подсъдимите с нея Тотка Стоилова и Раина Иванова. През октомври 2013 г. пък състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Десислав Любомиров осъди Николова на 5 години затвор. Тотка Стоилова също беше осъдена, но условно на 2 години затвор и 3000 лева глоба, а Раина Иванова беше оправдана.

При второто разглеждане на делото, съставът на САС (Невена Грозева-председател, Пламен Дацов и Светла Букова-докладчик) е изменил присъдата само по отношение размера на наказанието на Николова, като го е намалил на 3 години.

От решението е видно, че делото е гледано в отсъствието на бившата шефка на Агенцията по вписванията, въпреки че с последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, присъствието на подсъдимите за тежки престъпления е задължително пред втората инстанция. НПК позволява изключения, когато отсъствието не пречи на делото, подсъдимият е в чужбина и няма уважителни причини за неявяването му, както е и в конкретния случай.

Още в хода на делото пред САС преди година стана ясно, че Виолета Николова е с тежко онкологично заболяване и се лекува в Англия. От решението на съда пък е видно, че още преди да се разболее, тя се е установила и работи на Острова.

За длъжностно присвояване в големи размери предвиденото наказание е от 3 до 15 години затвор, но според САС наказанието на Николова трябва да е минималното от 3 години. Именно заболяването на подсъдимата е мотивирало съда да измени присъдата, като в решението се казва, че то "независимо от проведеното химио и лъчелечение с отзвучаващи усложнения, налага бъдещо проследяване". Здравословните проблеми на Николова довели и до задълбочаване на депресивни преживявания, които започнали още към 2008 г., което също е отчетено от САС. Не на последно място съдът подчертава, че разследването и делото продължават вече 5 години. Според съда наказание от 5 години затвор "би било проява на ненужна репресия".

Въпреки тези съображения, САС е единодушен, че няма основания за условно наказание за Николова.

"При очертаната по-горе конкретна тежест на престъплението с оглед обстоятелствата, при които е извършено, и размера на причинената вреда от лице, натоварено с отговорна функция в администрацията, несъмнено се налага извода, че поправителното въздействие спрямо подсъдимата и предупредителното такова спрямо обществото, би се постигнало само с ефективното му изтърпяване. Установеното по делото здравословно състояние на Николова не бе счетено както налагащо съществено смекчаване на отговорността ѝ, така и приемане на същото като самостоятелно основание за отлагане изтърпяването на наказанието. За така приетото съдът отчете установеното на този етап адекватно и успешно проведено лечение на Николова извън територията на страната, където се е установила да живее и работи още преди заболяването си, като бъдещото ѝ здравословно състояние не би могло да се предвиди. Обективната невъзможност за последното произтича и от отсъствието на лицето от страната, създаващо затруднение за извършването на пълно експертно изследване, включващо личен преглед", се казва в решението на съда.

Дали състоянието на Николова позволява да стои в затвора, според САС е въпрос, относим към изпълнението на наказанието и няма отношение към преценката при налагането му. Според съда това наказание е достатъчно и не се налага конфискация на имущество, каквото искане е имала прокуратурата.

Имала ли е право Виолета Николова да си разпредели ДМС?

Основен спор по делото предизвикаха различните тълкувания за това дали бившата шефка на АВ е имала право сама да си определя и разпределя допълнително материално стимулиране (ДМС). Според обвинението, в периода от 19 юли до 19 декември 2011 г. Николова е присвоила 53 000 лева от бюджета на агенцията. Прокуратурата твърди, че Николова е присвоила парите под формата на ДМС – 48 000 лв. раздала на себе си, а други 5000 били за служители. Обвинение, че е улеснила шефката си, бе повдигнато на Раина Иванова - директор на дирекцията "Административно правно обслужване, човешки ресурси и връзки с обществеността" в АВ, а финансовият контрольор в агенцията Тотка Стоилова бе обвинена за неупражнен контрол.

Първият състав на САС оправда и трите подсъдими, след като прие, че Наредба №2, по която се разпределят стимулите за служители в АВ, не забранява на Николова да си раздаде допълнителни бонуси. Прието бе, че през 2011 г. агенцията е разполагала с бюджет от 2 млн. лева за ДМС, които се разходват съгласно наредбата. Пак според нея размерите на ДМС-тата на изпълнителния директор и на заместниците му се определят от правосъдния министър, което също е изпълнено. Правосъдният министър, тогава Маргарита Попова, е определила 24 000 лева ДМС за Николова, а общият размер на раздадените бонуси в агенцията бил около 1,735 млн. лева.

В наредбата обаче е записано още, че нераздадените за ДМС пари може да бъдат разпределяни всеки месец, на тримесечие или в края на годината от изпълнителния директор. Така, от общо раздадените суми през 2011 г. останали над 260 000 лева, от които Николова дала на себе си и на служители. Апелативните съдии бяха записали, че в случая Николова е нарушила добрите нрави, като е раздала на себе си толкова много пари, но не е нарушила закон.

"Основен принцип на правото е, че всичко, което не е забранено от закона, е позволено", се казваше в решението. С този извод не се съгласи ВКС, който намери такова тълкуване за "историческо". Според върховните съдии щом в наредбата няма изрично описан ред за определяне на тези неразпределени бонуси, то той остава същият  т.е. бонусът за Виолета Николова пак трябва да бъде определен от правосъдния министър. На същото становище е и съставът на САС, на който е разпределено върнатото дело.

"Предназначението на тези средства не е различно, поради което основанията, условията, както и реда за разпореждането с тях следва да е същия като предвидения за тези по ал.1 на чл.8. Именно поради това и с оглед липсата на посочен друг ред за тяхното разходване, прави ненужно уточнението това да става по реда на наредбата и логично е довело до отпадането на такъв текст, на което акцентира защитата, но с неправилно тълкувание", се казва в мотивите на съдиите Грозева, Дацов и Букова.

Според тях от значение е и това, че Николова е практикуващ юрист, добре запознат с разумния и допустим размер на допълнителните възнаграждения. "Никакво съмнение за осъзнатия противоправен характер на извършеното разпореждане не оставя факта, че се касае за парични суми, сериозно надвишаващи както размера на трудовото възнаграждение на подсъдимата, така и определяните ѝ до този момент суми за ДМС от министъра на правосъдието", се казва още в решението.

По отношение на вината на Тотка Стоилова съдът е съгласен, че тя не е упражнила достатъчен контрол върху Николова, каквото задължение е имала. Според съда дори само размерът на сумите е трябвало да провокира Стоилова да се запита за реда, по който са определени, а бездействието ѝ е в разрез с възложения контрол. Съдът не съгласен и с тезата на защитата, която беше възприета от предишния състав на САС, че няма как да е настъпила щета за агенцията, тъй като 2 млн. лева са били предвидени за бонуси и раздадените суми не надвишават този размер.

"При евентуалното спестяване на средствата или дори при разходването им за същата цел, но при спазване на установения за това ред по Наредба № 2/2004 г., сумите биха се изразходвали правомерно - по предназначение и в размер, съответен на индивидуалния принос в работата на съответния служител, преценен от компетентното по наредбата лице. Излизането на средствата от патримониума на агенцията без установено по съответния ред основание за това, е довело до реална вреда, а не до пропусната полза, както се твърди от защитата", пише още в решението на съда, което не е окончателно и подлежи на обжалване и протест пред ВКС.