Шофьор, отнел 6 човешки живота, е на крачка от свободата

23 април 2011 година е Великден. Минути преди свещеникът в църквата в симеоновградския квартал "Злати дол" да поздрави християните с "Христос Воскресе", зловещи писъци раздират тъмнината, обхванала изведнъж домовете на улица "Съединение", пише Dir.bg.

Недалеч от храма, на метри от родния си дом, издъхва 19-годишният Георги Георгиев. Заедно с него на тротоара умират петима от приятелите му - 18-годишната Яница Бойчева, 17-годишната Мелин Зеид, 19-годишният Трифон Трифонов, 17-годишният Красимир Марков и 17-годишният Евгени Атанасов.

Други две деца от голямата компания - 17-годишният Милен Жеков и 19-годишната Мария-Луиза Неделчева лежат на земята, потънали в кръв.

Изскочилите от близките къщи хора се натъкват на ужасяващата гледка.

"Чуха се невъобразим трясък и писъци, токът угасна. Изскочихме навън двамата със съпруга ми. На тротоара - касапница, нямам друга дума. Мъртви или издъхващи тела на деца, разхвърляни на 20 метра по плочките. На уличното платно - откъснат крак", спомня си първата очевидка на трагедията Теменужка Сталева.

А недалеч от телата тя и съпругът ѝ виждат и обърната по таван кола, пречупила бетонен електрически стълб и забила се в ограда.

В автомобила "Опел Вектра" също има младежи и девойки. Зад волана е 23-годишният Данаил Георгиев, до него седи братовчед му - 19-годишният Живко Желев.

По-късно ще стане ясно, че компанията в опела била тръгнала също към църквата, но след изпито голямо количество алкохол. Колата е на бащата на Живко, но младежът преотстъпил волана на братовчед си Данаил, който не пил толкова много. Алкохолната проба обаче показва 1,3 промила в кръвта на шофьора.

Въпреки това 23-годишният Данаил седнал зад волана и подкарал опела със 133 км/ч по улица "Съединение". Изпитият алкохол и високата скорост са основните причини младият мъж да загуби контрол върху колата. Както и неопитността. Той имал книжка едва от три месеца.

Автомобилът се качва на тротоара, помита вървящите към църквата младежи, удря се в стълба, докато финално не спира в оградата на къща.

Симеоновград потъва в скръб. Живко е арестуван, Данаил е транспортиран в кома в пловдивска болница. Третият младеж в опела - 18-годишният Христо, разказва, че двамата с Живко молели Данаил да намали скоростта. Той обаче не ги послушал и натиснал педала.

Жертвите

Семействата на Красимир, Яница, Гошо, Евгени, Трифон и Мелин са родом от Симеоновград. Съседи са от кв. "Злати дол". Там живее и семейството на Данаил.

Яница Бойчева била ученичка в Гълъбово, Мелин Зеид - 10-окласничка в местното СОУ "Св. Климент Охридски", Георги Георгиев бил последна година в професионалната гимназия по дървообработване и строителство в Хасково, Трифон Трифонов пък учел в София, където живеел с родителите си. Красимир Неделчев също учел извън Симеоновград - в Стара Загора. Евгени Атанасов бил последна година в хасковска гимназия.

По празниците групата винаги се събирала в Симеоновград, за да празнува заедно. Заедно били на Нова година. Заедно искали да посрещнат и Великден.

"Цял квартал опустя. Бяха неразделни от деца. Не доживяха да си кажат "Христос Воскресе" в святата нощ. Нашият празник свърши завинаги", каза тогава бащата на загиналия Трифон.

Два дни по-късно Яница, Георги, Евгени и Красимир бяха положени един до друг в гробищата в кв. "Злати дол". В последния им път ги изпратиха над 1000 души.

Родителите на 17-годишната Мелин решиха дъщеря им да бъде погребана в Хасково, а 19-годишният Трифон намери своя вечен дом във Велико Търново.

Яница и Георги бяха положени в ковчезите с балните си дрехи. В края на май 2011 година двамата трябваше да са абитуриенти. Евгени и Красимир пък щели да завършат училище година по-късно. Трифон също бе погребан с костюма за бала, който преди дни родителите му купили.

Именно 19-годишният младеж успява да спаси живота на Мария-Луиза, сграбчвайки приятелката си в последния момент.

Делото

След няколко месеца в болница, включително и в психиатричното отделение на затворническата болница в Ловеч, Данаил Георгиев бе обявен за вменяем и му бяха повдигнати обвинения - за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от един човек и то след употреба на алкохол. Братовчед му Живко бе обвинен за това, че е предоставил автомобил на човек, употребил алкохол.

На 25 януари 2012 г. двамата застанаха пред Окръжния съд в Хасково, не се признаха за виновни и запазиха пълно мълчание. След 5 заседания - на 3 май с.г. - магистратите ги осъдиха. Данаил получи 12 години "лишаване от свобода", а братовчед му - 10 години. Защитата обаче веднага обяви, че наказанието е твърде високо и неоснователно.

Обжалването бе успешно само за Живко Желев. На 25 февруари 2013 г. Апелативният съд в Пловдив намали присъдата му от 10 на 7 години затвор с мотивите, че първоинстанционният съд (Хасковският окръжен - бел.ред.) е надценил отегчаващите и не е съобразил превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината на 20-годишния младеж обстоятелства са приети чистото му съдебно минало, младата възраст, добрите характеристични данни, към които следва да се прибави разкаянието за стореното, изразено публично непосредствено след катастрофата, както и дълбокото му съжаление, че е дал ключовете от автомобила на братовчед си и че е станал причина да загинат негови съученици и приятели.

Така делото стигна до Върховния касационен съд. На 8 януари 2014 г., малко преди третата годишнина от катастрофата, ВКС потвърди изцяло решението на пловдивските магистрати. Данаил и Живко бяха приведени в затворническо общежитие в Стара Загора, за да изтърпят наказанията си.

10 години по-късно - женени и с деца

Днес пак е 23 април. Но изминаха 10 години от "Черния Великден". Един миг и цяла вечност, каза пред Dir.bg майката на загиналия Георги - Славка Митева.

Почернената майка, загубила единственото си дете, споделя: "Времето минава и бързо, и бавно. Когато наближават празници и годишнините някак всичко се забавя...Като че ли вчера беше, а станаха 10 години".

Още преди 3 години - през януари 2018 г. - Живко Желев е освободен предсрочно. Младият мъж прекарва в затворническото общежитие точно 44 месеца и 10 дни. След като е пуснат от затвора, Живко не се завръща в Симеоновград. Отива в София, където живеят братовчедките му и започва работа в автосервиз. Към днешна дата младият мъж вече е семеен и има дете.

"Живко съм го виждала в Симеоновград, идвал си е. А Данаил повече стои в Раднево или Стара Загора (когато шофьорът убиец е пуснат в отпуск от затвора - бел.ред). Той също вече е семеен и има дете. За 10 години нито един от двамата не е дошъл да поиска прошка. Освен това очакваме до края на тази година Данаил също да го пуснат предсрочно. Той вече се опита да излезе, но му отказаха", допълни Славка Митева.

Жената поддържа връзка и с двамата оцелели младежи - Мария-Луиза и Милен. Тежко ранената Мария-Луиза, която се възстановява физически в продължение на месеци, вече е майка. Тя има 2-годишно момченце. 27-годишният вече Милен Жеков живее и работи в София.

"Добре са, доколкото може да са добре след всичко. Те си знаят какво им е отвътре", каза още Славка.

Днес тя и останалите родители отново ще се съберат в мемориалния комплекс "Великденските ангели", издигнат с дарения от цялата страна край лобното място на Красимир, Яница, Георги, Евгени, Трифон и Мелин. Повикали са и свещеник, за да отслужи панихида за най-обичните им.