Учени обориха историята за прабългарите

Ново изследване върху генотипа на българската популация обори историческата хипотеза, че прабългарите са били с тюркски произход. Днес населението ни и хората с тюркска народност нямат нищо общо, заяви на пресконференция акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология при БАН, който характеризира народа ни като „особен тип славяни“, цитиран от Факти.бг.

Това оборва историческата хипотеза, че древните прабългари, дошли от изток на Балканите, са били с тюркски или татарски произход. „Татари е измислено име от русите. Това общо взето са тюрки, които са завладели части от Русия“, разясни академикът. „Тюркската популация е твърде далече от българската. Те са по-далече от арабите и забележително по-далече от кавказците“, допълни той.

Съвременните българи сме близки до славянските народи – хървати, славяни, руснаци, босненци, но имаме и специфични черти, които ни отличават. Тракийските корени в българския генотип и Средиземноморското влияние са оставили своя отпечатък върху днешните българи. Ето защо сме толкова близки с населението на северните части на Италия и Гърция.

Според акад. Гълъбов турците също са доста отдалечени от нас. „Те не са обогатили особено българската популация. Може би ние по-скоро сме допринесли за турската популация“, допълни той. Далеч от нас са румънците, а сърбите изобщо не са правили такова изследване.

„Това е абсолютен удар върху т.нар. хипотеза за тюркските българите. Тук говорим за статистически достоверна позиция“, категоричен е специалистът. Прабългарите наистина са дошли от изток, но не са били тюркски племена, коментира акад. Гълъбов. Древните българи се местят и няколко века живеят в Северен Кавказ, след което става тяхното разпръскване, обясни специалистът. След разделянето на племето се образуват Дунавска България, Волжска България, Куберовите българи и Алцековите българи, които отиват в Италия.

Това е третото изследване на българския народ, като предишните са от 1996 и 2003 година. Проектът е част от мащабен проект на МОМН и е реализиран с италиански фондации.

855 наши сънародници от цялата страната са попаднали в проучването. Резултатите им показват хомогенност в различните географски области на страната, обясни проф. Драга Тончева, която ръководи Националния геномен център за социално значими болести.

Предстои да се събират исторически данни, като само зъбен материал може да послужи на изследователите. Причината е, че в него се съдържа митохондриалната хромозома /мтДНК/, която е ключова за изследването. Целта е да се изследва античното население, което е живяло в земите ни.

Това е най-голямото изследване, проведено досега върху българската популация, с прилагане на най-прецизната съвременна методология. Определен е генетичният състав на съвременните българите от гледна точка на мтДНК.

Проектът остава отворен, а учените ще проучат миналото, за да видят как се е променило българското население. В него участват общо 57 европейски, азиатски и африкански популации.