Българското кино е живо и то е интелигентно

„Българското кино е живо и то е интелигентно. Ако искаме да го има българинът трябва да се научи да си плаща за билет. Води се война срещу националното кино от страна на комерсиалното кино. Големите нации обичат собственото си кино.“ Това заяви художникът и режисьор Анри Кулев пред Факти.бг.

Премиерата на неговия анимационен филм „Пук“ ще се състои на 15-ти ноември в рамките на тазгодишното издание ма Киномания. „Пук“ е първият пълнометражен анимационен български филм през последните 30 години. Той е направен по приказките на Валери Петров. Самият Кулев е автор на над 100 анимационни, игрални и документални филми. Той изразява надеждата си, че ще се появи ново поколение, което може да върне блясъка на българската култура. Кулев се надява, че филмът ,му ще бъде гледан от възможно най-много хора.

Може ли „Пук“ да върне интереса към българската анимация? В крайна сметка ние имаме „Златна палма“ в тази сфера с филма „Женитба“.

Отговорът на този въпрос е много комплексен. Сякаш се загуби общественият интерес. Той се загуби не само към българската анимация , а и към българското кино. Като гледам интересът към театъра също е изключително преувеличен. Българинът малко се изтегли от цялата сфера наречена култура. Това сигурно е защото животът е тежък и трудно се преживява. Макар и парите за билети да са мизерни, хората много трудно си го позволяват. Имам наблюдения за София, а да не говоря за провинцията. От друга страна през последните 25 години нещата сякаш се развиват в ущърб на културата и вие го виждате. Не става въпрос само за културата. Разбира се това е вързано с образованието , с възпитанието на малките деца, за това как се гледа кино и как се прави то. Поне аз разбрах през последните години, че то не може да се остави само на спомена, че има една интелигенция, която се занимава с кино. Идеята е, че трябва да се възпитава нова, защото през тези години израснаха деца, които са от едно съвсем друго поколение – компютърното. Ние си говорим някакви неща, докато другите страни влагат луди пари в производството на детски анимационни филми. Нямам предвид само американската голяма комерсиална анимация, която победи човечеството с огромни пари. Там бюджетите на американските филми започват от 300 млн. За тях се пишат специални , дори революционни софтуери, които правят ефектите. Съзнанието на децата се атакува със страшна визия. Срещу това ние имаме все по-намаляващ бюджет за култура в България, все по-намаляващ бюджет за кино, много оскъдни пари и една много сложна и трудна съдба. Виждате изчезването на кино театрите. Знаете , че изчезнаха огромно количество кино театри, а останаха едни молове, в които сигурно майките водят децата си. Всичко това си е трагично.

Относно анимацията. Разбира се, че когато преди време шепа уминици продадоха без пари Кинопроизводствения център, с него потъна в небитието и анимационната студия и от тогава всичко се разруши. Каквото и да се прави, каквато и характеристика да има работата при демокрацията, няма ли колектив, няма ли някакво планиране, нещата са трудни. В България думата планиране изведнъж стана срамна дума за група комплексари, на които въобще не им беше ясно за какво става дума. Свързваха го със социализма и обидите за собствения си живот. Така се започна една абсолютно безсмислена кампания срещу тази дума. Все пак, когато имаме много хора на едно място, решенията се взимат много по-лесно и може да се направи едно дългосрочно планиране. Телевизиите абдикираха от обществената си роля за анимацията. Слагам на първо място БНТ. Българската анимация не се показва. Не се произвежда, което е и най-важното. Разбира се, че когато за без пари се получават пакети от чужбина, всички искат да купят стотици часове анимационна продукция за без пари, а не да влагат в българска анимация.

Има една критична маса на зрители, под която националните кинематографи не могат да се финансират и тя е около 20 млн.

Постоянно се говори, че големите мрежи от кина не ви предлагат добри условия за излъчване на филми и така не могат да се съберат парите от българските филми?

Разбира се, че условията са тежки. Първо, че моловете не са благотворителни дружества за българско кино и те знаят това прекрасно. Фирмите, които ги стопанисват са предприятия, които искат да печелят и то да печелят много, а не да се занимават с българската култура. Там въведоха една такса, която сигурно е 1000 лева за всяка от залите. Да не говорим за разпределението на парите от билетите. Не съм наясно, но със сигурност е 70 към 30 в полза на разпространителите. Всичко това тегли нещата на долу. Нямам нищо против конкурентната среда. Когато обаче си поставен в неконкурентна ситуация ти си обречен. Сега ще бъде мъртва и Европа, след като подпише търговското споразумение със САЩ. Ще се окаже в състоянието на българското кино, където уж живеем в свят на конкуренцията, където ще победи най-доброто. В същото време ние трябва да се конкурираме с хора, които са на космически висоти и в технологиите и в пазара. Представям си как испанските конкистадори призовават индианците да се конкурират с тях в правенето на кораби и оръжие. Така стоят нещата с Европа и Америка. Особено, ако се подпише това споразумение в областта на културата, въобще ще изчезне цялата многонационална и прекрасна европейска култура, съсипана от т.нар. кино – стока, а не кино – изкуство.

Не трябва ли телевизиите да окажат подкрепа в производството на българска анимация?

Всички телевизии получават по пазарите евтини пакети от чужда продукция, която вече е навъртяна. Това е стар американски трик. Но трябва да се каже, че американците обичат киното. Големите нации като цяло обичат киното. Умни или прости, те обичат собственото си кино. Там обичат салоните и не крадат филми. Там кражбата на филми ги отвежда директно в затвора с чудовищни глоби. Искам да видя как това се въвежда в България. И когато в Америка извъртят филма за няколко седмици и му избият вложението двойно, е въпрос на щастие да го предоставят на едни такива бедни страни. Това си е война. Така се унищожава местното и национално кинопроизводство. Целият този процес е огромен. Трябва да кажем, че БНТ като обществена медия има задължение да произвежда анимация. Комерсиалните телевизии може да имат аргументи да не го правят, но обществената медия няма такъв аргумент. Там трябва да има анимационни студия. Ние сме водили такива разговори и сме получавали разбиране, но винаги са ни казвали, че просто няма пари.

Можем ли да кажем, че българските филми имат проблем с рекламата?

Не забравяйте, че сигурно 30% от бюджета на един американски филм е реклама. Става въпрос за големите материали по вестниците, за рекламите по телевизиите и концертите с филмова музика. Всичко това е е част от кампанията. В българските филми не фигурира в бюджета понятието реклама. За нас това е нещо непознато. То е забранено и не съществува в субсидията. Националната субсидия би трябвало да поддържа само националния характер на киното и да може това толкова важно изкуство да не умре, защото иначе ще почине много бързо. Единствената страна сме в Европа, в която няма отчисления от билетите за американски филми или продажбата на компютърни продукти. Нищо такова няма. Има само приказки срещу киното, с които се настройва обществото. Постоянно излизат материали срещу българското кино. Дори подозирам, че това е част от платената реклама на голямото американско кино. Води се война, която те водят блестящо. Всяка проява на българското кино бива срината от платени критици. Българското кино е живо и то е интелигентно. Има взаимен ход между кино и публика. Не може да се обвиняват кинаджиите в неща, в които трябва да е съпричастна и публиката. Тази публика се отдалечава от културата. Вчера се откри една изложба на Иван Димов в НДК. Много ми е интересно колко столичани ще идат да я видят? А това е изложба, която човек не бива да изпуска през живота си. Дано младите поколения се раздвижат, но се съмнявам.

Не трябва ли да намираме повече начини за копрудкции с други държави, които да се разпространяват по-лесно в чужбина?

Това е силно преувеличено. Ние търсим копродукции, но те не искат. Има копродукции, много от филмите се правят така. „Пук“ също е копродукция. Появи се френско-монакска фирма „Шибуя“, която вложи много пари за направата на едно чудесно английско копие. Разпространи си го и така. Копродукциите са един много сложен животински продукт. Става въпрос за мажоритарни части, преговори, разпространение и т.н. Колкото и Европа да изглежда напреднала това е много сложно. Участието във финансовите преговори е изключително сложно. Ние не можем да влезем в този механизъм. Ние сме като една накипрена булка, която много иска да я вземат, ама е твърде самобитна и национална,а езикът й е твърде регионален и затворен. Копродукциите са нещо сложно. Ние българите сме склонни да преувеличаваме твърде много нещата, за които си въобразяваме, че решаваме нещата светкавично. Това обаче не е точно така.

Какво се надявате да постигне „Пук“?

Аз не знам на какво се надявам, но знам за какво се боря от толкова време. Трябва да започнем от начало. Да се тръгне по училищата, да се работи с Министерството на образованието. Със сигурност ще е добре да се въведе час по анимация от 1 до 5-ти клас. Нов български университет отдавна подготвя много качествени студенти. Те могат да се занимават с това. Убеден съм, че трябва да се говори с хората, публиката и децата. Вече 6-та година правим редовни работилници във Варна покрай световния анимационен фестивал. Твърдя, че там има много светли деца. Те са много наясно с това какво е анимация, какво е кино, как това се прави. Ще направим това и в София. Ние правим редовно тези работилници. Отворихме изложбата за 100 години българска анимация и така. Трябва да се работи без гръмки алтернативни приказки, защото те са безсмислени. Виждате, че действителността регулира всичко и те кара да вършиш това, което можеш, а не това, за което мечтаеш. Това е положението.

Дано филмът да има успех. Но какво значи това? Ако говорим за финансов успех, българинът трябва да свикне да си плаща билет. Казват ни да се самофинансираме, но ние не можем дори да върнем дълговете на държавата.

Не може ли интернет да помогне като платена платформа?

Шегувате ли се? В България интернетът е само инструмент за кражба на филми. Никой не е спечелил от интернет. Има нещо сбъркано в постулата. При нас няма ясни правила. Всичко при нас е различно. До сега обаче можеха да се намерят хиляди фондове за финансиране на родното кино и не само него. Нищо не е направено.

Да но ние имаме големи традиции в анимацията. Имаме носител на „Златна палма“, кандидат за „Оскар“.

Това за наградите са бели кахъри. Това е суетата на нещата. Джак Никълсан имал един „Оскар“, а ние 5 номинации. Дори за чуждоезичен филм номинациите са смешни. Въпросът е, че трябва да се работи и да се прави култура. Оскар-ите не са измислени за българите, нито за чужденците, даже не за американците. Те са измислени за Холивуд. Те са инструмент. Говорим за накипрени моми, които ходят по червени килими. Това са Оскар-ите. Те не са награди. Световете просто са много различни.