50 години от смъртта на вуду детето Хендрикс

Историята е богата на музика. Историята познава крале, принцове, гении, но и до днес - 50 години след физическата му смърт, има само един Бог на китарата и неговото име е Джими Хендрикс, пише life.dir.bg.

Извънземният виртуоз ни напуска на 18 септември 1970 г., сякаш намирайки пътя за бягство от тук ("There must be some kind of way outta here"/ "Трябва да има някакъв начин да се махнеш от тук", както пее в "All Along The Watchtower"), но онова, което оставя е много, особено за един живот, продължил само 27 години.

Как започна всичко за Джими...

Джими Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон под името Джони Алън Хендрикс. Майка му Люсил Джитър го отглежда сама, докато баща му Ал Хендрикс се бие във Втората световна война. Когато майка му става алкохоличка, Хендрикс е изпратен да живее при свои роднини в Бъркли, Калифорния. Баща му се връща от фронта през 1945 г. и взима Джими при себе си, развежда се със съпругата си и прекръства Джими на Джеймс Маршал Хендрикс. Когато Джими е на 13 години, баща му го научава да свири на акустична китара. През 1959 г. Джими напуска училище и се записва в армията, но скоро се разочарова от военната служба. След като чупи глезена си по време на тренировка, е освободен с почести. Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници, особено кавъра на Боб Дилън "All Along the Watchtower".

Джими и китарата на сцената...

Първоначално Джими започва работа в банда за ритъм и блус, изучавайки професията, но печели много малко. Отегчава се от тази работа и се премества в Ню Йорк Сити с надеждата да пробие в музикалния бизнес.

През 1966 г., Джими сформира своя група, "Jimmy James and the Blue Flames". През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва наскоро изобретения китарен ефект "уа-уа", след което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект.

По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста Час Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата "The Jimi Hendrix Experience" с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.

Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятел до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who. Мениджърите на The Who му уреждат договор със звукозаписната компания "Трак Рекърдс". Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е "стандарт" за рок групите.

Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" са хитове в музикалните класации.

През август 1969 г. Хендрикс сформира нова група, наречена "Gypsy Suns and Rainbows" за участието си на фестивала Уудсток, но тя се разпада веднага след това, като Джими запазва само басиста Били Кокс.

Хендрикс създава ново трио "The Band of Gypsys" с Били Кокс на бас-китарата и Бъди Майлс на барабаните. За четири концерта по случай посрещането на новата 1970 г. в Ню Йорк групата създава изумителен брой песни за краткото време, с което разполага. Записите от тези концерти разкриват едни от най-силните живи изпълнения на Хендрикс, включително и запомнящата се 12-минутна версия на антивоенната му композиция "Machine Gun" — съдържаща едно от най-добрите му китарни сола.

През юли 1970 г. свири пред най-голямата си публика — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Великобритания на "Isle of Wight Festival" с Мичъл и Кокс. Хендрикс изразява на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша само старите му хитове.

На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на "Fehmarn Festival" в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Поради проблеми с наркотиците басистът Били Кокс напуска турнето и се завръща в Щатите.

Хендрикс остава в Англия. Седмица по-късно - на сутринта на 18 септември 1970 г., е намерен мъртъв в апартамент на хотел "Samarkland". Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира в леглото, след като поглъща голямо количество сънотворни с червено вино. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти, докладват, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента — широко отворена, а самият апартамент — празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 г. по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Етчингам за смъртта на Хендрикс.

Джими Хендрикс умира на 27 години. Животът му е кратък, но неговото влияние върху рок китарата е огромно. Той дава началото на една нова ера в рок музиката.

Имиджът на Хендрикс е на див китарист, използващ всякакви трикове (свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара).

Известен е с това, че свири на китара с лявата ръка.

По време на един от концертите в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк на 28 януари 1970 г. — Хендрикс първо изпълнява по ужасен начин "Who Knows", после ругае жената помолила ги да изсвирят "Foxy Lady" и по средата на следващата песен спира да свири, казвайки:

"Ето какво се случва, когато Земята се е*ава с Космоса".

След това сяда кротко на сцената и охраната го изнася зад кулисите. Като причина за поведението му се посочва влиянието на наркотиците.

Джими Хендрикс е един от най-видните членове на зловещия "Клуб 27" - "състав" от велики музиканти и певци, оставили огромен отпечатък върху музиката, но починали едва на 27 години. Там компания на Джими правят Дженис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус и други.