ФАКТИ.БГ

50 години от смъртта на вуду детето Хендрикс

Безсмъртният Бог на китарата има дори награда Попмузикант на годината

Публикувана: 19 Септември, 2020 17:45
20 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2500
50 години от смъртта на вуду детето Хендрикс
Снимка: shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.7 от 6 гласа.

Историята е богата на музика. Историята познава крале, принцове, гении, но и до днес - 50 години след физическата му смърт, има само един Бог на китарата и неговото име е Джими Хендрикс, пише life.dir.bg.

Извънземният виртуоз ни напуска на 18 септември 1970 г., сякаш намирайки пътя за бягство от тук ("There must be some kind of way outta here"/ "Трябва да има някакъв начин да се махнеш от тук", както пее в "All Along The Watchtower"), но онова, което оставя е много, особено за един живот, продължил само 27 години.

Как започна всичко за Джими...

Джими Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон под името Джони Алън Хендрикс. Майка му Люсил Джитър го отглежда сама, докато баща му Ал Хендрикс се бие във Втората световна война. Когато майка му става алкохоличка, Хендрикс е изпратен да живее при свои роднини в Бъркли, Калифорния. Баща му се връща от фронта през 1945 г. и взима Джими при себе си, развежда се със съпругата си и прекръства Джими на Джеймс Маршал Хендрикс. Когато Джими е на 13 години, баща му го научава да свири на акустична китара. През 1959 г. Джими напуска училище и се записва в армията, но скоро се разочарова от военната служба. След като чупи глезена си по време на тренировка, е освободен с почести. Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници, особено кавъра на Боб Дилън "All Along the Watchtower".

Джими и китарата на сцената...

Първоначално Джими започва работа в банда за ритъм и блус, изучавайки професията, но печели много малко. Отегчава се от тази работа и се премества в Ню Йорк Сити с надеждата да пробие в музикалния бизнес.

През 1966 г., Джими сформира своя група, "Jimmy James and the Blue Flames". През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва наскоро изобретения китарен ефект "уа-уа", след което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект.

По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста Час Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата "The Jimi Hendrix Experience" с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.

Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятел до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who. Мениджърите на The Who му уреждат договор със звукозаписната компания "Трак Рекърдс". Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е "стандарт" за рок групите.

Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" са хитове в музикалните класации.

През август 1969 г. Хендрикс сформира нова група, наречена "Gypsy Suns and Rainbows" за участието си на фестивала Уудсток, но тя се разпада веднага след това, като Джими запазва само басиста Били Кокс.

Хендрикс създава ново трио "The Band of Gypsys" с Били Кокс на бас-китарата и Бъди Майлс на барабаните. За четири концерта по случай посрещането на новата 1970 г. в Ню Йорк групата създава изумителен брой песни за краткото време, с което разполага. Записите от тези концерти разкриват едни от най-силните живи изпълнения на Хендрикс, включително и запомнящата се 12-минутна версия на антивоенната му композиция "Machine Gun" — съдържаща едно от най-добрите му китарни сола.

През юли 1970 г. свири пред най-голямата си публика — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Великобритания на "Isle of Wight Festival" с Мичъл и Кокс. Хендрикс изразява на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша само старите му хитове.

На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на "Fehmarn Festival" в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Поради проблеми с наркотиците басистът Били Кокс напуска турнето и се завръща в Щатите.

Хендрикс остава в Англия. Седмица по-късно - на сутринта на 18 септември 1970 г., е намерен мъртъв в апартамент на хотел "Samarkland". Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира в леглото, след като поглъща голямо количество сънотворни с червено вино. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти, докладват, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента — широко отворена, а самият апартамент — празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 г. по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Етчингам за смъртта на Хендрикс.

Джими Хендрикс умира на 27 години. Животът му е кратък, но неговото влияние върху рок китарата е огромно. Той дава началото на една нова ера в рок музиката.

Имиджът на Хендрикс е на див китарист, използващ всякакви трикове (свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара).

Известен е с това, че свири на китара с лявата ръка.

По време на един от концертите в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк на 28 януари 1970 г. — Хендрикс първо изпълнява по ужасен начин "Who Knows", после ругае жената помолила ги да изсвирят "Foxy Lady" и по средата на следващата песен спира да свири, казвайки:

"Ето какво се случва, когато Земята се е*ава с Космоса".

След това сяда кротко на сцената и охраната го изнася зад кулисите. Като причина за поведението му се посочва влиянието на наркотиците.

Джими Хендрикс е един от най-видните членове на зловещия "Клуб 27" - "състав" от велики музиканти и певци, оставили огромен отпечатък върху музиката, но починали едва на 27 години. Там компания на Джими правят Дженис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус и други.

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.7 от 6 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Предрусал
1 Отговор
Вънка се сие белия сняг, всички се друсат бавно във такт...

Оценка:
-3 +3

Мнаф
2 Отговор
Най—великият китарист ,който слушам по всяко време.Днес си купих още един негов албум за колекцията.R.I.P. Джими.

Оценка:
-1 +4

Ами бе
3 Отговор
Най-великият...дрън-дрън ярина. Колко велик може да е един наркоман. Има мноого по-добри от него. Айде да не почвам да ги изреждам, че няма да ми стигнат два часа писане.Тоя наркоман не може да стъпи на малкия пръст на един Ру Куудър, да речем..или Дики Бетц, или Дерек Трък...най- великия бил, да бе..повервах

Коментиран от #4, #5, #9, #18, #20


Оценка:
-7 +2

Ру Куудър
4 Отговор

До коментар #3 от "Ами бе":


не е ли всъщност Рай - Ry(land) Cooder?

Коментиран от #7


Оценка:
-0 +0

Мнаф
5 Отговор

До коментар #3 от "Ами бе":


Ry Cooder викаш?А защо не Ранди Хансен или Гари Кларк Джуниър?Те поне имат същият стил на свирене като Хендрикс.Тия изброените от теб нямат допирна точка с Джими за сравнения.Алман Брадърс ....къде ги набута пък и тях?

Оценка:
-0 +2

Електрошок
6 Отговор
Така и не можах да му приема музиката,въпреки че харесвам китарните сола и рифове.А тембровото глисандо(квакането) тогава беше модерно,но сега почти не се използва.Освен това сега в тубата могат да се видят и чуят много по-големи виртуози.Ноо..,той това правеше преди 50 години.Заслужава си уважението.

Коментиран от #10


Оценка:
-0 +5

Ами бе
7 Отговор

До коментар #4 от "Ру Куудър":


Добре де, така да бъде...нема да се караме за подробности..забравих да сложа и Джо Бонамаса....Джъстин Джонсън или Скунксът от ,, Стийли Дан'' и още доста други, дето подминават Джимарата с 200. А за моя фаворит SRV даже не споменавам, просто не може да има сравнение м/ду двамата.

Оценка:
-1 +0

РЪМПЕЗИ
8 Отговор
КАКВО ЗНАЧИ ВЕЛИК...ИМА ОПРЕДЕЛЕН РИФ КОЙТО ИЗПОЛЗВАШ...КАК ДА КОПИРАШ РИФА НА ЕДИ ВАН ХАЛЕН..НЯМА КАК...НЯКОЙ КАТО СИ НАУМИ, ЧЕ ТОЯ Е ВЕЛИК, ВЪРВИ МУ ГОВОРИ, ЧЕ НЕ Е ТАКА...

Оценка:
-0 +2

горкия ти
9 Отговор

До коментар #3 от "Ами бе":


явно си много заблуден по въпроса с наркотиците и музикантите особенно ония години нямаше рокаджия който да не се друса (не че сега не се друса всеки музикант с повечко пари) твоите идоли не са се друсали да не си помислиш хахахаха невярвах че има толкова заблудени но явно има

Коментиран от #11


Оценка:
-0 +3

Ами бе
10 Отговор

До коментар #6 от "Електрошок":


Абсолютно съм съгласен с тебе.Разбира се че си заслужава уважението, но пък това не значи че няма и други, и то доста по-добри от него, дори и по негово време. Смешни ми стават онези, дето като чуят''Джими Хендрикс'' и изпадат в транс, гаче ли музиката почва и свършва с него. Крал бил,цар бил.. за мен един JJ Кейл е много по-стойностен китарист и композитор, най-малкото защото е създал свой стил в музиката...а на Джимарата не му стигна акълът да се откаже от наркотиците. Все пак..айде R.I.P и от мене, че Мнафчето ше получи аритмия вече...

Коментиран от #12


Оценка:
-0 +1

Ах горкият аз
11 Отговор

До коментар #9 от "горкия ти":


Добре че се намери ти, че да ме светнеш по въпроса с наркотиците и тяхната консумация в музикалните среди. Явно не си разбрал за какво иде реч, ама все пак те разбирам.... Клептън се друсаше навремето като не видял, но намери сили и се отказа и виж го сега къде е той ... и къде са Джими и Дженис и доста други като тях...сега схвана ли за ко иде реч ...съмнявам се.Но пък и ти имаш право на мнение...

Оценка:
-1 +0

Електрошок
12 Отговор

До коментар #10 от "Ами бе":


J.J. Cale - Crazy Mama - чисто и дълбоко темброво глисандо и незатормозяващо соло,спокойно изпълнение без маймунджилъци-това чух от любопитство,понеже не съм чувал за този китарист,макар,че по негово време дрънках по някой акорд.Тогава вървеше Ричи Блекмор и се подготвяше почвата за хеви метъла.Появиха се Аксепт с великия Волф Хофман!И уникалното му солово изпълнение на"На Елиза"!А Джими не съм го запомнил с нищо!

Коментиран от #13


Оценка:
-1 +2

Ами бе
13 Отговор

До коментар #12 от "Електрошок":


Един от любимите ми китаристи..между другото-Клептън се е учил от него...потърси в тубата ..имат невероятни сешъни двамата. А ако чуеш ( и видиш) клипът на ''Devil in diskuise'' ще останеш изненадан колко малко се знае за него у нас. Той е създател на т.нар Тълса стил и е гуру на ,,бавните'' китаристи...''Кокаин'' е негова работа..Изгледай и записът му на живо с Леон Ръсел от 1979 г..ще останеш много изненадан.

Коментиран от #14, #15, #17


Оценка:
-0 +1

14
Този коментар е премахнат от модератор.
15
Този коментар е премахнат от модератор.
16
Този коментар е премахнат от модератор.
Мнаф
17 Отговор

До коментар #13 от "Ами бе":


Репликирах те във възможно най—добрият тон за разговор в ИН но модераторът сметна,че съм нарушил нещо.Така да бъде,бях написал доста интересни неща за Джими но цензурата тук е ЗВЕРСКА

Оценка:
-0 +0

18
Този коментар е премахнат от модератор.
19
Този коментар е премахнат от модератор.
20
Този коментар е премахнат от модератор.
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.