Човекът, когото не пускаха в киното

Случилите се през изминалата седмица събития доведоха до излизането на сцената на малко позабравени личности: кончината на Маргарет Тачър, известна като Желязната Лейди, ескалиралото напрежение между Северна и Южна Корея. Руското издание Euromag обаче реши да номинира друг човек за „Личност на седмицата” – обичаният от мнозина Жан-Пол Белмондо. Причината е, че на 9 април френският актьор навърши 80 години. Човекът, който не искаха да допуснат до киното, а когато режисьорите му предоставиха театралната сцена му даваха само роли на негодяй. Това му помогна не само да стане световно известен, но и да се превърне в легенда и символ на френското кино през втората половина на XX век.

 

Юбилеят на този забележителен човек премина удивително скромно. Разбира се, имаше интервюта, статии, филми, но нищо помпозно. Причината не се крие в скромността на Белмондо, а в неговото здраве. Интересно е обаче как светът го възприема. На Запад неговото творчество се асоциира с роли в областта на драматургията, докато на Изток зрителите го помнят повече с комедийното му творчество.

Пред журналисти на 9 април описа външността си като „мерзка”, а начина, по който светът го възприема като „необясним”. Колкото и да скромничи обаче, неговите роли са записани със златни букви в световната история на киното през втората половина на миналия век.

Роден е на 9 април 1933 г. в Нейи-сюр-Сен, в семейство на художничка и скулптор. Да посещава музей и най-вече Лувъра е било нещо обичайно за младия Жан-Пол. Той не веднъж е казвал, че от живота малко е научил и че всичко дължи на възпитанието, което родителите му са дали. Белмондо може да бъде описан като един буден юноша, за когото да ограничи развитието си до скулптури и картини се оказва неприемливо. Още от детските години проявява интерес към бокса и футбола. Двадесетгодишен постъпва в Консерваторията за драматично изкуство в Париж. Основно влияние оказват неговите преподаватели Пиер Дюкс и Рене Жирар. Следването му обаче не протича гладко. Той е своеобразен бунтар, който често обвинява преподавателите си, че се придържат към класическата методика на преподаване, а действителността е доста по-различна от това, на което ги учат. За да победи бунтарското в себе си, започва отново да се занимава с бокс.

Първата си роля получава през 1957 г. във филма „Пеша, на кон или с кола”. Това обаче се оказва фалстарт за Жан-Пол, тъй като кадрите с неговото участие са изрязани. Следващият опит е във филма „Бъди красив и мълчи”. Истинският си дебют обаче прави през 1960 г. с филма „До последен дъх” – една от ключовите ленти на световната кинематография. Филмът е сниман три седмици, през които Белмондо и Годар непрекъснато се карат. Причината е, че на актьора не се нравят режисьорските маниери, като например измислянето на сцени в процеса на снимане и липсата на репетиции. Година по-късно участва във филма „Две жени” заедно с друга световна филмова звезда – София Лорен. Следват и редица комедийни роли.

Какво може да се каже за Жан-Пол и за неговия успех? Той обича всички свои роли. Всички опасни трикове във филмите изпълнява сам, а не ползва дубльор. Радва се, че боксът му е помогнал много в професията. Днес с благодарност си спомня как е работил с гениални режисьори, които са успели да изразят неговите творчески заложби.

Белмондо се снима активно до 1986 г., когато по примера на своя колега Ален Делон създава собствена филмова компания. От тогава се снима само за удоволствие. За съжаление, старостта не пощади френския актьор, който през 2001 г. получава инсулт. След това прекратява работа, както в театъра, така и в киното. През 2008 г. на 74-годишна възраст се връща на снимачната площадка като се снима във филма „Мъж и куче”.

„Въпреки, че съм се снимал в 95 филма и съм играл в 40 театрални представления, на снимките на „Мъж и куче” се чувствах щастлив, както никога. Това не приличаше на нищо, което съм правил преди”, споделя Белмондо.

Разбира се, киното отнема много, но и дава много. На първо място, дава възможност да се запознаеш с най-известните жени. Работил е със София Лоред, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Улсула Андерс, Катрин Деньов, Ракел Уелч, Жаклин Бисе, Софи Марсо и много други. Самият Жан-Пол признава, че с много от тях е имал не само професионални отношения. Първата му жена е танцьорката Алоди Константен, с която живее 13 години и от която има две дъщери и един син. Едната от дъщерите му загива по време на пожар през 1994  г. От втория си брак през 2003 г. с манекенката и танцьорка Нати Тардивел има дъщеря. Разделят се през 2008 г. Последната му връзка приключи през 2012 г., след като се разбра, че бившият белгийски модел от „Плейбой” се е интересувала само от парите му.