„Лошите момчета“ е една малка приятна кино-изненада (ТРЕЙЛЪР)

Днес имах възможност да гледам „Лошите момчета“, за който не бях и чувал преди седмица. Дори в началото предположих, че е някое продължение на филма с Уил Смит и Мартин Лорънс, което ми е убягнало, а и бях готов да го бойкотирам след изцепката на Смит на „Оскарите“. За щастие се оказа, че е най-новата анимация на DreamWorks, която ми поднесе една малка приятна кино-изненада.

Рядко ми се случва, за да не кажа никога, да попадам на анимационни филми, които са адаптация към съвременна литературна творба. Случаят е точно такъв. Лентата е базирана на едноименния бестселър на The New York Times от Аарън Блабей. В него са взети събитията от първите две от общо 16 книги за банда злодеи, съставена от вълк, змия, акула, паяк и пираня. По традиция това са представители на природата, които винаги биват асоциирани с нещо лошо и неприятно. Напоследък дори е модерно да ги наричат „антагонисти“.

Филмът е поверен на неопитния Пиер Перифел, който никога преди не бе режисирал пълнометражен филм. Оказва се, че той е истински скрит талант, който през годините градеше кариера на аниматор за класики от ранга на „Кунг-Фу Панда“, „Чудовища срещу извънземни“ и „Възхода на пазителите“. В „Лошите момчета“ е видимо, че той придава свеж подход върху режисурата, възползвайки се максимално от възможностите, които предлагат анимираните филми. Определено ще следя и в бъдеще проектите му с надеждата, че тепърва ще развива потенциала си в тази насока.

Историята по някаква странна причина ми напомни много на „Шантавите рисунки“ с Бъгс Бъни и Дафи Дък. Енергията на героите е много сходна и кара зрителя да се асоциира с всеки един от персонажите. В същото време е приложен нестандартен стил в рисуването, който ни връща няколко десетилетия назад, когато аниматорите рисуваха всяко едно действие на ръка, вместо да зареждат просто един 3D образ в програма за анимиране. Липсата на детайли по главните герои придава някаква необяснима романтика. Сравнявам го с новия „Цар Лъв“, който заложи максимално на реализма и всяко едно косъмче по гривата на Симба, като така ни лиши от емоционалната връзка с лъвчето. Тук процесът е обърнат, което е огромен плюс.

Снимка: Forum Film

Ще отбележа само, че част от главните роли се озвучават от Сам Рокуел и Крейг Робинсън, но без да навлизам в подробности, защото имиджът на актьорите има символичен характер в анимационните филми.

Що се отнася до посланието, което носи „Лошите момчета“, ще кажа, че това е много поучителен разказ за това, че човек не бива да се поддава на чуждата перспектива върху самия него, а трябва да следва вътрешните си пориви. Външният вид никога не ни е определял за добри или лоши. За това са отговорни единствено личните ни действия.

Филмът несъмнено ще се хареса на децата и има огромен риск да допадне на възрастната аудитория. Хуморът е подходящ за всички възрасти и то без да залага прекалено много на клишета. А и обратите не са чак толкова предвидими, така че вниманието ви ще се задържи в хода на 100-те минути, в които се развива действието.

Оценката ми за „Лошите момчета“ е 7/10, което го поставя някъде в средата на личната ми класация за добри анимационни филми. Определено има голям потенциал и доста оригинални решения, но все пак е далеч от истинските класики в жанра, като „В небето“, „Уол-И“ и „Шрек“.