Проф. Мюмюн Тахир: Творчеството е опредметен образ на духа

В своята нова творба „Към философията на творчеството. Творчеството като опредметен образ на духа“ проф. Мюмюн Тахир продължава изследванията си върху сложната и обширна материя на творчеството. Творческото начало, онтологичната същност на творчеството, ирационалното поведение на твореца по време на създаването, творчеството като градивна съставка на човешкото битие, творчеството – в неговата разновидност и разнородност – като смисъл и цел на земното ни съществуване: тези и други теми е привлякъл авторът, за да вникне в процеса на сътворяването на красотата. Десетки примери и позовавания илюстрират идеите на писателя, който в аксиологичен план съпоставя естетическия импулс с етическите норми и категории, като по този начин дава възможност да съпоставим и обществения идеал в различните епохи с неговата приемственост и противоречия. Но и неприкосновеността на този процес, който движи духовната еволюция и материализира въжделенията на отделните времена. Така проф. Мюмюн Тахир съставя една своеобразна мозаечна картина на различните периоди, върху чиято канава се откроява градивния стремеж на сътворяващия човек, който е синоним на развитието и прогреса.

Авторът подлага на всестранен анализ мотивацията, обществения резонанс, социалната необходимост и дори психомоторните функции на творческото състояние. Той представя творческия порив като интересна антитеза прочутата теория на вродените идеи на философа от 17 век Джон Лок.

Книгата „Към философията на творчеството“ от друга страна е апология на съзидателната сила на човека, на неговото равенство пред сътворяващия порив, който осъществява идеите, т. е. „превежда“ ги на общодостъпния език на делника без да ги принизява.

Написана увлекателно и лека за четене, тази сериозна книга оставя у читателя наред с удовлетворението и онова светло чувство, което носи всяко истинско вдъхновение. И понеже така или иначе абсолютната формула не съществува, ще запазим в съзнанието си и определението на Демокрит, че във всяко творчество има лудост, както и афоризма на Артур Шопенхауер, че гениалността и безумието често са един и същ корен, както отбелязва проф. М. Тахир. А резултатите от това творческо горене са достояние на вековете.

Иван Стоянов