Елена Алексиева върна наградата на "13 века България" за роман на годината

Писателката Елена Алексиева отказа наградата за своя "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България", след като станаха ясни нарушения в регламента при избора на Роман на годината.

Проблемът е, че Борис Минков, който е редактор на романа, е и член на журито, което е нарушение на устава на фондацията, съобщава БЛИЦ. Не стана ясно защо е допуснато това.

"Преди малко подкрепих и споделих поста на Амелия Личева, в който тя цитира членове от устава на наградата "Роман на годината" на НДФ "13 века България", с които до момента не бях запозната – и няма как да съм била, – но които очевидно са нарушени драстично.

Ето защо не намирам в себе си морални основания да приема избор, направен по този начин, и отказвам наградата ", написа в своя профил във Фейсбук Елена Алексиева.

"Оповестявам го тук неформално, а официално ще го направя в понеделник, когато ще бъде възможно да съобщя решението си на ръководството на Фонда", добавя тя.

"Единственото, което искам да подчертая, е убедеността си в професионалните качества и морала на Борис Минков, който е редактор на романа и член на журито. Сигурна съм, че в своите действия и решения той е бил напълно добросъвестен.

За съжаление това не отменя допуснатите груби нарушения. Те обаче няма как и не следва да бъдат приписвани индивидуално на членовете на журито, тъй като проблемът е доста по-дълбок", добави тя.

Несъответствието с правилата посочи първа Веселина Седларска, която написа в своя профил във Фейсбук:

"Декларация: Пиша тези редове не като редактор на книгата „Рана“ на Захари Карабашлиев, а като ненаситен читател и като човек, известен с абсолютната си непоносимост към дружеско раздаване на награди.

Отклонение: като член на комисията за националната награда „Добри Чинтулов“ миналата година се нахвърлих по начин, който няма нищо общо с възпитанието, срещу един от членовете на комисията, който се бе съгласил да бъде предложен за наградата от името на колектива, който ръководи.

Бясът ми беше толкова неконтролируем, че казах: „Това, което правите, е мно-го дол-на плом-ба!“ Скандал и т.н. Сега по същество: Вчера бях изненадана от връчената награда на Националния фонд „13 века България“.

Награденият роман „Вулкан“ на Елена Алексиева е с изключително силно начало и изненадващо несъответстващо му продължение.

Другият номиниран роман „Екстазис“ на Радослав Бимбалов е с ювелирен език и внезапен, безсилен финал, като авторът да се е уморил и да е спрял и оставил читателя с пръст в уста.

Продължението на „Поразените“ на Теодора Димова е по-слабо от първата книга, но не е ли така с всички насилени да бъдат продължени романи.

За „Рана“ на Карабашлиев няма да кажа нищо, защото съм неин редактор.

Наградата получи „Вулкан“. Журито тази година беше съобщено от БТА едва снощи. И там – изненада! изненада! – един от петима е доц. Борис Минков, редактор на романа „Вулкан“.

Ако съм добре възпитан човек, ще кажа, че това е грубо нарушение на чл.18 на устава в наградата. Но тъй като в този момент съм в онова състояние на невъзпитаност, ще кажа отново:

Това е мно-го дол-на пло-мба!

Не вярвам, че някой ще потърси сметка на Минков защо не си е дал отвод от журито.

Не вярвам, че някой ще отнеме дружеската награда.

Само се чудя на две неща: Как Елена Алексиева се е зарадвала с цяло сърце на това подаяние?

И как ти, Маноле, за Манол Пейков става дума, който честитиш с възхита на всички замесени, ще си справедлив народен представител, като не си даваш сметка в този случай кой в какво е замесен.

Това, което ще се случи, ще е да ме награкат стотици дружески към замесените.

Затова нека пак да декларирам:

Не казвам, че наградата не трябваше да получи тази книга, казвам, че я получи по незаконен /чл.18/ и жалък начин.

Язък за името на наградата!"

Издателят от "Жанет 45" и народен представител от ПП-ДБ Манол Пейков отвърна, пак в мрежата:

"За незапознатите: кратък обзор на най-актуалната (и далеч не незначителна!) буря в литературния ни живот– ведно с моите коментари.

На 10 май беше връчена една от най-желаните и уважавани литературни награди в България – тази за най-добър български роман, връчвана ежегодно от Фонд "13 века България".

Получи я романът "Вулкан" от Елена Алексиева, издаден от ИК Жанет 45. Останалите номинирани бяха Захари Карабашлиев с "Рана", Радослав Бимбалов с "Екстазис", Емануил А. Видински с "Дом за начинаещи", Теодора Димова с "Не ви познавам" и Надя Радулова с "Тук живее Йожи".

Съставът на журито на наградата (по необяснима традиция) бе държан в тайна до деня на връчването.

По време на церемонията става ясно (използвам сегашно историческо време, защото аз го научих едва днес), че сред членовете на журито е доц. Борис Минков – който също така е редактор на романа на Елена Алексиева.

В социалните мрежи Веселина Седларска и Амелия Личева повдигнаха – съвсем основателно, според мен – въпроса за евентуалния конфликт на интереси – и как това е било допуснато от организаторите.

(Както и за още едно допуснато нарушение на правилника на конкурса – това, че председателят му по устав не трябва да е председателствал други конкурси през същата година.)

Развръзката: преди минути Елена Алексиева обяви (също в социалните мрежи), че в понеделник ще върне наградата по принципни съображения, свързани с възникналите съмнения за нейната безпристрасност.

Моите коментари:
1. Гафът е безспорен – и е изцяло в градината на организаторите.
2. Борис Минков е един от най-етичните и посветени на литературата хора, които познавам.

Без да съм разговарял с него по темата съм уверен, че самият той не е привидял конфликт на интереси във факта, че е редактор на книгата – просто защото неговият ум и ценностна система не работят така. (Не, не са приятелчета с Елена и не, не си пият кафетата заедно всеки ден.)

Тъжната истина обаче е, че 85% от литературния ни живот работи именно така.

Поради което тревогите (и произтичащите от тях подозрения) на широката публика са напълно естествени.

Което – пак казвам! – прави пропуска на организаторите (които трябваше да отстранят доц. Минков от журито, след като самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар не само по техния, но и по неговия авторитет).

3. Не само тази награда, но и българските литературни награди като цяло трябва да се организират с повече разгласа и несравнимо повече прозрачност.

Макар идеята зад пазенето на журито в тайна до последния момент да ми е пределно ясна (а именно – да бъдат предпазени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години показва, че в нашата среда този модел просто не работи – защото извиква у широката публика чувство за някакви неясни задкулисни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния авторитет.

4. Свалям шапка на Елена Алексиева, която можеше (като други нейни колеги по света и у нас, попадали в подобни ситуации в други епохи) съвсем спокойно да си налегне парцалите и да изчака бурята да отмине – но избра да постъпи принципно и достойно.

(Прочее, постъпката ѝ е още по впечатляваща на фона на солидното парично измерение на наградата, което би могло да осигури на един писател няколкомесечна спокойна работа върху следващия му/ѝ ръкопис.)

В заключение: дълбоко в себе си винаги съм бил убеден, че големият писател трябва да бъде и голям (разбирай – почтен, достоен, великодушен) човек.

Е, днес се уверих на практика, че не съм грешал, когато съм поставял един от ключовете герои в горната история именно в тази категория."

По-рано днес Амелия Личева написа също в мрежата:

"Снощното решение на журито на конкурса „Роман на годината“ не може да бъде подминато. И тук няма да говоря като литератор, който има своето мнение за номинираните книги.

Ще подкрепя Веселина Седларска и ще апелирам за две неща, ако искаме литературните ни награди да имат някакъв минимален авторитет.

Първо. Никога повече анонимни журита. Няма нужда да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, скандалът щеше да се избегне.

Второ. Незабавна реакция от страна на Фонда и замесените, защото е нарушен Уставът и това компрометира и тази българска литературна награда.

Цитирам Устава:
Чл.18. (1) Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите.
(2) Председателят на Журито няма право да участва в други журита на л и т е р а т у р н и к о н к у р с и за с ъ о т в е т н а т а г о д и н а.
Чл. 20. Председателят на Журито следи за спазване изискванията за кворум, законното взимане на решенията и работата на Журито в съответствие с настоящия Статут.

Иначе, ако сме се заразили от политиците и ще се държим, сякаш за нас правилата не важат, нека си го кажем открито."

А авторката на наградения роман Елена Алексиева, която върна наградата, написа под поста ѝ: "Амелия, подкрепям напълно твоята позиция."