100 години от рождението на Георги Парцалев

„Имам колеги, които наистина умеят
да се просълзят, когато се налага.
Аз не го умея това.
За да пусна сълза в трето действие,
трябва да воювам за нея от първото.“

Тези думи, показват защо Георги Парцалев е това, което е. Защото, нека си признаем – никой не би казал, че той има физическите данни за сцената и киното, пише 10te.bg.

Малко старомоден на вид, с особения си тембър и северняшки акцент, кариерата му нормално би била като актьор за характерни роли в провинциален театър. Да, ама не, както казваше един друг характерен журналист.

Георги Парцалев успя с бруталния си талант и отдаденост, да си извоюва искрената обич на хората. Нещо повече – накара системата на онова време да се съобразява с тази обич и с него, а това се оказва, никак не е било лесно.

Вижте 10 интересни факта за най-големия български артист:

• Първата роля на малкия Георги в училището в Левски, била пълен провал. В една силно драматична роля, понеже не успял убедително да се „застреля“ с пистолет на сцената, грабнал един нож и „преповторил“ репликата си. Публиката избухнала в смях, а после целият град го подигравал: „Ей го оня, дето се застреля с ножа!“
• Мечтата на баща му е била да го направи лекар. Георги Парцалев е приет медицина… и почти завърша, но всъщност театърът го е „глътнал“ още като студент. Гордият татко обаче доста време бил държан в неведение и даже през ваканциите му е водил познати да ги лекува. Това си е заслужавало да се види…
• Обожавал е всякакъв вид антики и произведения на изкуството. Жилището му е било препълнено с тях, но е бил по-скоро „спонтанен купувач“, отколкото систематичен колекционер.
• Любимото му питие е уискито, а любимото заведение – несъществуващият вече „Унгарски ресторант“.
• Георги Парцалев е от първите постъпили в новосъздадения Сатиричен театър. Ролите, за които е мечтал, но никога не са му се случили са „Дон Кихот“ и „Хамлет“.
• Дебютът му в киното е в легендарния филм „Любимец 13“ на режисьора Владимир Янчев.
• Режисьорът Методи Андонов се дразнел на приказките, че Георги Парцалев е смешен, заради говора си и доказал обратното в пиесата „Свинските опашчици“, където Парцалев (и без това) имал само две реплики. Андонов му отнел и тях и го оставил без една думичка в целия спектакъл. Мисля, че резултатът е ясен…
• На въпроса, кога е разбрал, че хората го обичат, Георги Парцалев разправя историята, как си събличал балтона във фоайето на един театър и неволно ударил с лакът едно детенце и то силно се разплакало. А майка му се навела да го успокоява и рекла: „Мълчи бе, мамо, Георги Парцалев те удари!“.
• Има слухове, че е починал от СПИН, цироза на черния дроб, дори имаше легенда, че е бит от милицията на протеста пред „Кристал“. Всъщност си отива от рядък вид левкемия, от която е бил болен повече от година.
• Животът му не е бил лесен, той също. Самотата му била пословична. Дали е била товар или благословия, това само близките му хора могат да кажат.
• Завършваме с една негова реплика от филма „Роялът“: „Когато станеш на моята възраст, ще се ужасиш от мисълта, че може да живееш вечно“.