Смартфоните прекъснали синхрона между женския цикъл и Луната

Векове наред жените споделят за мистериозната връзка между месечните им цикли и фазите на луната. Ново изследване показва, че връзката е реална и, вярвате или не, смартфоните може да са я нарушили, пише studyfinds.org.

Анализ на 176 женски менструални цикъла, обхващащ близо век, показва, че женските репродуктивни цикли са се синхронизирали с лунните фази до около 2010 г. Точно тогава LED светлините наводняват пазара и смартфоните стават повсеместни, обливайки съвременния живот с изкуствена синя светлина денонощно.

„Женските менструални цикли, регистрирани преди въвеждането на светодиодите през 2010 г. и широкото използване на смартфони, са се синхронизирали значително с Луната, докато тези след 2010 г. са се свързвали с Луната предимно през януари“, съобщават изследователите в своята статия „Научни постижения“.

Водени от Шарлот Хелфрих-Фьорстер от университета „Юлиус-Максимилиан“ във Вюрцбург, изследователи са проследили менструални данни от жени през множество поколения, сравнявайки записи, съхранявани в хартиени календари от средата на 20-ти век, с данни от приложения за смартфони от последните години. Контрастът е драматичен.

Преди 2010 г. женските менструации се групират около пълнолуния и новолуния по модел, твърде постоянен, за да бъде случаен, въпреки че тази синхронизация винаги е временна, траейки само месеци или няколко години, преди да се измести. След 2010 г. тази синхронизация до голяма степен изчезва (с изключение на януари, когато комбинираното гравитационно привличане на слънцето, луната и Земята достига своя годишен пик).

Излагането на изкуствена светлина, особено от LED екрани и крушки, може да наруши способността на тялото да открива естествените цикли на лунната светлина. За разлика от по-старите крушки с нажежаема жичка, светодиодите излъчват високи нива на синя светлина, която пречи на циркадните ритми и може да маскира фините екологични сигнали, които някога са ръководели репродуктивното време.

Проучването показва нещо още по-интригуващо: менструалните цикли изглежда реагират не само на лунната светлина, но и на гравитационните сили на луната. Женските менструации се синхронизират с три различни лунни цикъла (познатият 29,5-дневен модел на лунните фази, плюс два гравитационни цикъла с продължителност около 27 дни всеки).

Това гравитационно влияние обяснява защо синхронизацията продължава през януари, когато Земята достига най-близката си точка до слънцето. През този период комбинираните гравитационни сили на слънцето и луната създават най-силните приливни ефекти за годината, достатъчно мощни, за да преодолеят смущенията от изкуствената светлина.

Изследователите са изследвали записи от 176 жени в продължение на 24 години, създавайки едно от най-големите дългосрочни проучвания на менструалните модели, провеждани някога. Повечето от участничките са били европейски жени, които са проследявали циклите си средно в продължение на шест години, като някои записи обхващат близо четири десетилетия до менопаузата.

Революцията на смартфоните промени начина, по който хората възприемат светлината и тъмнината. Преди 2010 г. повечето хора са се сблъсквали с изкуствена светлина предимно от крушки с нажежаема жичка, които излъчват топла, жълтеникава светлина, подобна на светлината от огън. LED екраните и крушките произвеждат синя светлина, която много наподобява дневната светлина, обърквайки вътрешния часовник на тялото.

Сателитните измервания показват, че глобалното светлинно замърсяване се е увеличило драстично след 2010 г., съответствайки на времевата линия, когато лунно-менструалната синхронизация е отслабнала. Страните с по-високо светлинно замърсяване, като Северна Италия, показват по-малка менструално-лунна корелация, отколкото районите с по-тъмно нощно небе.

Данните от търсенето в Google подкрепят тази връзка. Заявките за „болка по време на менструация“ постоянно се увеличават през януари в множество страни, което показва, че жените по света изпитват по-силни менструални ефекти през месеца, когато лунните гравитационни сили достигат пик.

Изследванията показват, че човешките репродуктивни цикли функционират като „циркаден часовник“, подобен на циркадния часовник, който управлява дневните ритми, но настроен към месечните лунни модели.

Подобно на други биологични часовници, този лунен часовник има ограничен диапазон. Менструалните цикли могат да се синхронизират с лунните фази само когато естествената продължителност на цикъла на жената попада в определени прозорци: приблизително от 26 до 36 дни за лунните фази, с по-тесни диапазони за гравитационните цикли. Дори преди 2010 г. тази синхронизация е била периодична, продължавайки само месеци или няколко години, преди да се измести от фазата.

С напредването на възрастта на жените и техните цикли обикновено се скъсяват, те попадат извън тези диапазони на синхронизация, което обяснява защо лунните връзки отслабват с течение на времето. Съвременните фактори на начина на живот, които скъсяват циклите (включително излагането на изкуствена светлина), правят менструалната синхронизация още по-малко вероятна.

Ако изкуствената светлина може да наруши фундаменталните репродуктивни ритми, които са се развивали в продължение на хилядолетия, това повдига въпроси дали други биологични процеси също могат да бъдат повлияни.

Връзката между женските цикли и луната не е изчезнала напълно, но сега е много по-слаба, отколкото в миналото. Днес тя се появява само при специфични условия, като например през януари или сезонните слънцестоения, когато гравитационните сили са най-силни.