Луната има две лица: повърхността ѝ е различна на близката и далечната ѝ страна

Нови анализи на скали и почви, върнати от китайската лунна мисия „Чанъе-6“, потвърждават теорията, че Луната има „две лица“. Изследванията, цитирани от Ройтерс и АП, показват, че вътрешността на далечната страна – тази, която никога не се вижда от Земята – е значително по-хладна и с различен минерален състав в сравнение с близката страна.

Мисията, осъществена през юни 2024 г., е първата, която успешно доставя проби именно от обратната половина на Луната. Анализът на базалтовите скали показва, че те са се образували преди около 2,8 милиарда години, кристализирайки при приблизително 1 100 °C. За сравнение, аналогичните проби от близката страна, събрани по време на мисиите „Аполо“ и китайската „Чанъе-5“, сочат по-високи температури – с около 100 °C повече.

Ръководителят на изследването, геологът Ян Ли от Университетския колеж в Лондон и Пекинския университет, подчертава, че разликата в температурите е показател за топлинна асиметрия между мантията на двете страни. Това откритие се разглежда като важна стъпка към разбирането на лунната дихотомия – ясно изразените различия в структурата, вулканичната активност и релефа.

Каква е разликата между двете страни?

Далечната страна има по-дебела кора, по-грапав релеф, множество кратери и значително по-малко тъмни базалтови равнини. Близката страна, напротив, е по-гладка и доминирана от обширни вулканични равнини, формирани от интензивна активност в миналото.

Една от основните хипотези е, че по-ниската концентрация на радиоактивни елементи като уран, торий и калий в далечната страна е довела до по-слабо вътрешно нагряване и по-ниски температури. Според друга теория, неравномерното разпределение на тези елементи може да се дължи на сблъсък с голям астероид в ранната история на Луната.

Анализите от „Чанъе-6“ показват също, че далечната страна е преживяла вулканична активност, макар и значително по-ограничена. В пробите са открити базалтови фрагменти, датирани на 4,2 милиарда години, което свидетелства за дълга геоложка история.

Според учените разбирането на произхода на тези различия е ключово не само за реконструкцията на лунната еволюция, но и за изследванията върху формирането и развитието на други планетарни тела в Слънчевата система.

Новите данни предоставят емпирична основа, която надгражда дистанционните наблюдения и бележи нов етап в лунната наука.