6 години от смъртта на дядо Добри – човекът, който дари всичко

Днес се навършват шест години от кончината на Добри Добрев – човекът, когото мнозина нарекоха „светецът от Байлово“. Скромен, тих и почти незабележим в ежедневието си, той остави след себе си пример за доброта и себеотрицание, който продължава да вдъхновява хиляди българи.

Живот, посветен на другите

Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 г. в софийското село Байлово. Животът му преминава през бурните години на войни и политически промени, а трудностите бележат съдбата му още в ранна възраст. По време на бомбардировките над София през Втората световна война губи част от слуха си – изпитание, което носи до края на дните си.

Въпреки тежките обстоятелства, той избира пътя на скромността. Десетилетия наред живее в малка стаичка към църквата в родното си село, без излишни удобства и без желание за материални придобивки. Облича се семпло, често в саморъчно кърпени дрехи, и се придвижва пеша или с градски транспорт, дори в напреднала възраст.

Дарител без дом и без сметка

Най-впечатляващото в биографията му е неговата дарителска дейност. Дядо Добри събира средства, заставайки пред храмове и обществени места – не за себе си, а за църкви, манастири и нуждаещи се хора. С годините дарява десетки хиляди левове на различни храмове в страната, включително и на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.

Той никога не задържа парите за лични нужди. Живее с минимална пенсия и често раздава дори нея на по-бедни от себе си. За него милосърдието не е жест, а начин на живот.

Човекът зад легендата

Макар медиите да го превърнаха в символ на добротата, дядо Добри остава далеч от светлините на прожекторите. Не търси признание и рядко говори за себе си. Познатите му го описват като смирен, благ и дълбоко вярващ човек, който не осъжда никого и винаги намира дума на утеха.

С времето образът му се превърна в своеобразен морален ориентир – напомняне, че истинската щедрост не се измерва в притежания, а в готовността да дадеш от себе си.

Наследството му днес

Години след смъртта му името на дядо Добри продължава да се споменава с уважение. Историята му се разказва в училища, социални мрежи и документални филми, а за мнозина той остава пример за безкористност в свят, доминиран от материални ценности.