Полово неравенство: Жените приемат по-малко протеини от мъжете от 10 000 години насам

Археолози са установили наличието на силно изразено неравенство в храненето в Европа през последните 10 000 години, обусловено от пола, като жените системно консумират по-малко животински протеини в сравнение с мъжете, предаде АФП.

"Исторически и етнографски документирана като по-често срещана при мъжете, отколкото при жените, консумацията на месо обикновено се свързва с понятия за власт и контрол", пишат авторите на настоящото изследване, публикувано в сп. PNAS Nexus. "Тя е свързана с по-висок социален статус, независимо дали той е доказан или предполагаем за праисторическите периоди", допълват те.

Как обаче се изчислява неравенството по отношението на храненето, когато няма преки количествени данни?

Международен екип от изследователи е анализирал костите на над 12 000 индивида от 673 обекта в повече от 40 страни в Западна Европа и Средиземноморския басейн, търсейки ценни химически маркери, запазени в колагена, пояснява БТА.

"Това са стабилни изотопи, регистриращи животинските и растителните протеини, които даден индивид е консумирал през целия си живот. Азотните изотопи регистрират приема на животински протеини, независимо дали са от сушата или от морето, а въглеродните изотопи показват приема на определени видове растения", обяснява пред АФП водещият автор на изследването Розен Колтер.

"Чрез комбинирането на азота и въглерода можем да установим дали човекът е по-скоро месояден, всеяден или вегетарианец", продължава археоантропологът от Националния институт за превантивни археологически проучвания (INRAP).

Сравняването на тези данни между обекти и периоди обаче е сложно, тъй като изотопните стойности зависят и от местната среда, земеделските практики, климата и други фактори.

За да преодолее тези трудности, изследователката се е обърнала към инструмент, непознат в археологията, но използван в икономическите науки. Въпросният инструмент се използва за изчисляване на неравенствата в доходите, като измерва разликата между 10 процента (децил) от хората с най-високите стойности и 10 процента с най-ниските.

Благодарение на този инструмент екипът за първи път е успял да проследи по сравним начин еволюцията на неравенствата в храненето в Европа - от късния палеолит до 18-и век, т.е. период от около 10 000 години.

Докато неолитът, който въвежда земеделието и опитомяването на животни, обхваща няколко хилядолетия, култури и местообитания, неговите общества изглеждат относително егалитарни. Тази хомогенност приключва с бронзовата епоха, когато усложняването на икономическите и политическите системи засилва неравенствата в богатството.

При падането на Римската империя обаче властта трябва да бъде реорганизирана, поради което неравенствата намаляват, отбелязва Колтер. В рамките на един и същ период някои общества са по-неравностойни от други, например градските селища през Средновековието, като в долината на река По в северната част на днешна Италия.

Едно нещо обаче остава постоянно: мъжете са систематично свръхпредставени сред хората с най-голям достъп до животински протеини, докато жените са по-многобройни в най-необлагодетелстваните групи.

"Жените са в този най-нисък децил, следователно са недохранени - от първите ловци-събирачи, които сме могли да изследваме, до съвременността", казва археоантропологът.

Тези различия не могат да бъдат обяснени с биологични разлики, тъй като варират значително в зависимост от периодите и културите, като са особено изразени през неолита и Средновековието, но не са толкова осезаеми през Античността.

"Въпреки че често се е предполагало за наличието на тази тенденция, нашето изследване за първи път предоставя количествени доказателства в голям мащаб", казват в заключение авторите му. Според тях неравенствата в храненето, основани на пола, "могат да имат корени в редица културни практики: хранителни табута, космологични вярвания, погрешни представи за протеиновите нужди и социални норми, които насърчават лишаването на жените в полза на мъжете".