Бивши асистентки на Ана Уитнур разкриха какво е да работиш за иконата на Vogue

Репутацията на Анна Уинтур отдавна предхожда самото ѝ присъствие, но публикуването на романа "Дяволът носи Прада" на Лорън Вайсбъргър, последван от едноименната филмова адаптация през 2006 г., окончателно превърна редакторката в глобален културен символ. Днес, в навечерието на продължението на филма, Уинтур се включва в играта, като за първи път застава на корицата на собственото си списание редом до Мерил Стрийп, която пресъздава нейния екранен двойник – Миранда Пристли.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Vogue (@voguemagazine)

Контекстът около проекта е допълнен от нов епизод на подкаста на списанието, в който настоящият директор на редакционното съдържание Клоуи Мал разговаря с бивши асистентки на Уинтур. Саче Тейлър, Сами Тапър и Марли Мариус описват работата в редакцията между 2017 и 2025 г., правейки паралел между реалността и популярния филмов сюжет.

По думите им подборът на кадри започва още с неочаквани изисквания – например избягване на изцяло черно облекло, тъй като Уинтур традиционно предпочита цветове. Самите интервюта също се отличават от стандартните практики: вместо професионални въпроси се акцентира върху личността на кандидатите. „Тя не търси роботи“, обобщава един от участниците в разговора.

Работният ден в редакцията започва рано. Самата Уинтур е известна с това, че става между 4:00 и 5:30 сутринта, а около 8:00 вече е в офиса след преглед на новините и сутрешна тренировка. Асистентите подготвят графика ѝ, както и традиционното кафе и закуска. Въпреки дигитализацията, редакторката продължава да работи основно с разпечатани документи, включително имейли и редакционни материали.

Темпото на работа е описано като изключително динамично. При необходимост от присъствие на служители в срещи, асистентите действат координирано – едни ги уведомяват по телефон, други ги придружават до офиса ѝ. „Когато тя извика някого, очаква това да се случи незабавно“, разказват бившите служители.

След края на работния ден Ана Уинтур продължава да работи у дома, пренасяйки документи в характерната си голяма чанта. Сред тях е и т.нар. „книга“ – работният макет на броя, който предстои да излезе след няколко месеца. Редакторските ѝ бележки, често написани на ръка и трудно разчетими, се превръщат в част от ежедневния процес в редакцията.

По отношение на дрескода, макар да се насърчава елегантен външен вид, практичността също играе роля. Въпреки очакванията за обувки на ток, част от служителите преминават към по-удобни варианти заради динамиката на работа. Неписаното правило остава ясно – дънки и маратонки не се приемат.

Разказите на бившите асистенти очертават среда, в която високите изисквания, бързото темпо и вниманието към детайла съжителстват с ясно изградена йерархия – реалност, която частично съвпада с художествения образ от "Дяволът носи Прада", но в редица аспекти остава далеч по-прагматична.